Детето повръща – какво може да му има?

Повръщането е един вид защитен механизъм, чрез който организмът се стреми да изхвърли натрупаните в стомаха токсини и да предотврати тяхното абсорбиране. То е основен симптом и една от първите прояви на различни функционални смущения и патологични състояния в детската възраст.

Повръщане при бебетата
Повръщането при новородените е сигурен признак за вродена аномалия на стомашно-чревния тракт. При кърмачетата най-честа причина за повръщане е заболяване на хранопровода или вродена стеноза на пилора (изхода на стомаха).
Гастро-езофагеалия рефлукс (ГЕР) е връщане на стомашни сокове в хранопровода. Това е нормално за бебето и в повечето случаи след 2 – 6 –ия месец оплакванията изчезват. Повръщанията започват след първото захранване, но не са обилни и не след всяко хранене. Често се наблюдава връщане на кърма нощно време (детето мокри възглавницата). Прилага се лечебно-диетичен режим. В някои случаи това състояние води до повръщане на кръвенисти материи, а по-късно и стеснение на хранопровода. В някои случаи се налага операция.
При пилорната стеноза повръщанитята започват след 20 –30-ия ден от раждането. Те са внезапни, на фонтан и са след всяко хранене.
В периода между 6 – 12 месец, когато кърмачето започва да поема по-твърди храни, се проявява чревната инвагинация – тоест вмъкване на тънкото черво в дебелото. Основен признак е внезапната и силна болка, пронизителен плач и изпъване на тялото. Това се проявява на периоди. Нужна е спешна консултация с детски хирург, въпреки че оплакванията могат да дойдат от запек, болни уши, прорастващи зъби, чревна инфекция. Ако заболяването на се оперира навреме, настъпват сериозни усложнения.

Малки деца
След тригодишна възраст основна причина за повръщане е острият апендицит. Клиничната му проява е внезапна и прогресираща, но ако апендиксът е разположен на атипично място, картината се замъглява. Повръщането се предхожда от гадене, отказ от храна, и впоследствие става упорито и изтощително. Диагнозата се поставя при прегледа и лечението е оперативно.
Острият перитонит е гнойно възпаление на коремната кухина, което е много опасно. Най-често то възниква след спукан апендицит. При по-големите момичета инфекцията на половите органи може да се пренесе върху корема. При момчета възниква след пневмония. Проявява се сповръщане, подуване на корема и преустановяване на изхождането.

Големи деца
С промените в начина на живот и хранене при големите деца се наблюдават заболявания, присъщи и за възрастните хора.
При големите деца също се развива гастро-езофагеален рефлукс поради бързия растеж на децата и неправилното хранене. То е характерно с парене под лъжичката и киселини зад гръдната кост.
Язвената болест се развива поради повишения стрес и неправилния начин на живот и хранене. Водещ симптом е болката в дясното подребрие, а повръщане се появява след приемане на дразнещи храни. Повръщането на кръв може да е първата проява на болестта. Прави се гастроскопия и задължително се извършва изследване за хеликобактер. Консервативното лечение е успешно. При големите момчета често първата проява е перфорация (спукване на язвата).
Острият панкреатит (възпаление на задстомашната жлеза) се среща рядко. Той се повлиява от класическото лечение – стомашна сонда, пълен глад и лекарства за потискане на стомашната секреция.
Острото възпаление на жлъчния мехур и бъбречно-каменните кризи при децата са редки казус.

педсург.нет

Остър апендицит при деца – повръщането е симптом

Острият апендицит е най – разпространеното коремно хирургическо заболяване при децата. То е част от проблемите на растящото дете и всички знаем, колко грижи и тревоги създават детските коремни болки.. Кърмачетата и малките деца боледуват по-рядко, но при тях нещата са по-опасни. Диагнозата е трудна, защото те не могат да кажат къде и защо ги боли. Освен това различни болести на носа, гърлото или белия дроб създава лъжливи прояви на остро коремно заболяване.
Този малък израстък в началото на дебелото черво, наречен апенидкс, се разполага обикновено в долната дясна част на корема, но може да се локализира и на други места. Той се развива окончателно към 3 годишна възраст и е готов да се възпали по всякакъв повод. Крайният резултат са болки, гадене и повръщане, температура и запек. Болката първоначално е неопределена, като малките деца сочат областта около пъпа. По-късно тя се локализира в апендикуларния район или по-точно в долната дясна коремна област. Тя се засилва при движение или кашлица, а също така и по време на сън. След болката се появява гадене и после повръщане. Детето иска да лежи, обикновено поляга странично и свива крака към корема. Типично за малките деца е отказ от храна, а всяка поета течност предизвиква спазми и повръщане.
Болката може временно да изчезне и това е знак, че процесът напредва – тоест “апендицитът се спуква”.Ако след всички тези суматохи детето вдигне трайна висока температура и лежи отпуснато в леглото, значи нещата стават много лоши – развива се възпаление на червата, т.н. перитонит.
При всички положения трябва спешно консултация със специалист и приемане на детето в клиника по детска хирургия. При децата често апендиксът се разполага нетипично – или високо в дясно, където е черния дроб, или ниско долу в малкия таз. Малкотазовият апендикс дразни пикочния мехур и правото черво, поради което коремната болезненост може да се предхожда от разстройство или често пишкане. Случва се течните изхождания да са повод детето да бъде лекувано за «дизентерия» преди поставянето на правилната диагноза.
Ако има съмнение за остър апендицит детето се приема за активно наблюдение. След преценка от дежурния екип се извършва операция, наречена “апендектомия”. Възпаленият апендикс се изрязва.

Преди нея във веничките на детето се вливат водни и солеви разтвори и се назначава антибиотик, за да може да се подготви организмът за тази сериозна хирургична намеса.
В много голям процент от случаите операцията приключва успешно и детето се изписва на шестия – седмия ден след нея. Ранно усложнение е инфекцията на оперативната рана. При случаите с тежък перитонит детето се лекува по-дълго време, а понякога нещата се налагат няколко последователни операции. Тези случаи са проблемни и се лекуват в реанимационно отделение. Не трябва също да се забравя, че в по-късен период могат да възникнат усложнения, свързани с операцията за апендицит. Обикновено това са сраствания на червата, което води до пречка в нормалното им движение и в изхождането. Може да се наложи повторна операция и отстраняване на тези сраствания.
Ние приемаме също, че съществува и хронично заболяване на апендикса. То се характеризира с чести болки и гадене, които отшумяват от само себе си. В такива случаи се правят някои изследвания – рентген, скенер или ехография и на родителите се препоръчва извършването на планова операция.

педсург.нет

Мамо, боли ме коремчето!

Болката като клиничен симптом в детската възраст се дефинира като неприятно сензорно и емоционално усещане, дължащо се на различно степенно изразена тъканна увреда и представящо се като промяна в поведението на детето, доловима видимо и слухово. Като физиологично понятие болката включва : 1. дразнене на рецепторите с импулси, 2. реакция на централните мозъчни структури и 3. еферентни механизми, изразяващи се във вегетативни и двигателни реакции. Болковите импулси ирадиират в таламуса и хипоталамуса, разпространяват се в кората, ретикуларната формация и зоната на хипофизата с последващи метаболитни промени с хипергликемия, хиперкалиемия, олигурия, натрупване на лактатни продукти. Катохоламинемията, настъпваща в резултат на стимулация на надбъбрека предизвиква спазъм на съдовете и промени в микроциркулацията и реологията на кръвта. Описаната каскада от регулаторни реакции определят болката като сигнал за настъпваща опасност и като важен защитен механизъм срещу вредни влияния върху функциите на човешкия организъм.
Коремната болка у деца е един от най-честите и все още най-трудни за интерпретация симптоми, а остро възникващата коремна болка представлява сериозна диагностична дилема в ежедневната педиатрична практика.
Представената, взаимствувана от M. Green / 4 /клинична класификация на абдоминалната болка в детската възраст е твърде подробна, но независимо от това трябва да се познава от практическия педиатър.

I. Интраабдоминални причини за коремна болка:
А. Гастроинтестинален тракт– колики, пептичен улкус, ZollingerEllison syndrome, остър апендицит, инвагинация, интестинална малротация, волвулус, интраабдоминална херния, дивертикул на Meckel, кисти на мезентериума, гастроинтестинални дупликации, инкарцерирана херния, интестинална обсрукция, констипация, чревни паразитози, остри инфекциозни ентероколити, улцеративен колит, болест на Crohn, хранителни алергии, лактозен интолеранс, кистична фиброза, хередитарна ангионевротична едема.
В. Уринарен тракт – обсруктивни уропатии, ренална калкулоза, остър
гломерулонефрит.
С. Черен дроб и жлъчни пътища – инфекциозен хепатит, холецистит,
холелитиаза, чернодробна конгестия, хемолитична криза, холедохови кисти или кистични дилатации, хидропс на жлъчния мехур, чернодробен тумор, Chiari-syndrome.
D. Далак – травматична руптура, конгестия на далака.
Е. Панкреас – акутен панкреатит, конгенитална фиброза, панкреатични
псевдокисти.
F. Оварии, утерус – овариална торзия, кисти, тумори, хематоколпус,
дизменорея.
G. Първични стрептококови и пневмококови перитонити.
H. Мезентериален лимфаденит.
I. Илиачен лимфаденит
J. Левкемия и лимфоми.
К. Малкотазови възпалителни процеси.
М. Синдром на a. mesenterica sup.

II. Екстраабдоминални причини:
А. Лобарна пневмония на десния долен лоб, диафрагмален плеврит.
В. Сърце – ревматизъм, перикардит, конгенитална ендокардиална
фиброеластоза.
С. Централна нервна система и гръбначен мозък – абдоминална епи-
лепсия, мозъчни тумори, herpes zoster, туберкулозен спондилит,
тумори в дорзолумбалния отдел на гръбначния мозък.
D. Кръвни заболявания – остра и хронична хемолитична анемия,
анафилактична и Schoenlein-Henoch purpura, хемофилия.
Е. Метаболитни заболявания – хиперпаратиреоидизъм, болест на
Addison, диабетна кетоацидоза, хипогликемия, хиперлипопротеин-
емия, акутна порфирия, хередитарна ангиоедема.
F. Различни други заболявания – нодозен периартерит, арахнидизъм,
епидимична миалгия, мезентериален артерит, ектопична бременост.

III.Рецидивираща коремна болка с предимно психологична обусловеност: промени в семейната среда, заболявания на родителите като “модел” за детското поведение и реакции, нарушения в отношението дете-родител, депресивни реакции на детето, нарушения в съня му, проблеми в училище.
Диагностичната интерпретация на коремната болка при деца включва на първо място подробни анамнестични данни относно началото на болката, нейната продължителност, интензитет, характер /постоянна, коликообразна/, локализация, радиация, протичане /засилване, отслабване, промяна в характера /, повлияване от промяна в положението на тялото, двигателна активност, кашлица, напъване и т.н. За съжаление, особено при деца от ранната детска възраст не може да се разчита на подробно и точно описание на характерните особености на коремната болка. Често децата и родителите, поради страх от предстоящи изследвания и операция омаловажават или агравират някои анамнестични данни. Еквивалент за коремна болка в най-ранната детска възраст е наличието на пронизителен плач, неспокойствие, необяснима възбуда, стенещо и пъшкащо дишане, свиване на крачетата към коремчето, отказ от храна и игра, немотивирана от други причини резистентност на детето. Особено внимание изискват и придружаващи коремната болка клинични симптоми като гадене, повръщане, диария, менструален цикъл, висок фебрилитет и т.н. Клиничният преглед включва преценка на общото състояние, на хидратационния статус и на основните витални признаци. При огледа на корема внимание се обръща на промени в неговата конфигурация, наличие на оперативни цикатрикси, хернии на предната коремна стена. При повърхностната палпация на корема се установява наличие на резистентност, мускулна защита или ригидност на предната коремна стена, дълбоката палпация е задължителна за оценка на тяхната степенна изразеност и установяване на съществуващи тумороподбни формации в коремните стена или кухина. При аускултацията на корема се преценява характера на чревната перисталтика / физиологична, вяла, липсваща, преодоляваща, звънлива /. Ректалното туширане е индицирано при много от децата с коремна болка, особено при тези от ранната детска възраст. То позволява и опит за бимануална палпация през предната коремна стена, фекалиите трябва да се изследват и за окултни кръвоизливи.
Лабораторните изследвания при коремна болка в детската възраст включват анализ на белите кръвни телца, на урината, нивото на серумните електролити и на кръвната захар. Коремната ехография и рентгенографията на корема в право и легнало положение са скринингови методи на диагностика. При установяване на по-тежка патология в процеса на диагностика се включват контрастни рентгенови изследвания, горна и долна ендоскопия, компюторна томография.
Диференциално-диагностичното обсъждане на коремната болка в детската възраст варира в зависимост от възрастта на детето / 3 /. В ранната детска възраст острият гастоентерит е най-честата причина за остри коремни болки, но винаги трябва да се мисли и за инвагивация, волвулус, инкарцерация, чревна перфорация. При децата в предучилищна възраст чести причинители на болката са и инфекции на уринарния тракт, травми, остър апендицит, пневмония, вирусни инфекции с мезаденит, тежки констипации. Децата в училищна възраст се оплакват обикновено от остри коремни болки при остър гастро-
ентерит, уринарни инфекции, травми на корема, остър апендицит, остри гинекологични заболявания вкл. и ектопична бременост, вирусни заболявания с мезаденит, констипации.
Ние считаме, че диференциалнодиагностичното обсъждане при остри коремни болки в детската възраст трябва да бъде насочено на първо място към потвърждаване или изключване на развило се остро коремно хирургично заболяване, особено такова, изискващо спешно оперативно лечение.
Инвагинацията е най-честата причина за остър хиругичен корем в ранната детска възраст. Описанието на болката при това заболяване от Brennemann е класическо : “Началото е драматично. Будното или спящо дете внезапно започва да крещи, да се присвива, нищо не може да го успокои, освен внезапното настъпване на безболковия период. Това внезапно начало е с голяма диагностична стойност. Майката обикновено може да посочи точния час на започване на болката” / цит. по M. Green /. Пристъпите от остри коремни коликообразни болки, изразяващи се с писъци, пронизителен плач, присвиване на крачетата към коремчето, последвани от безболкови периоди са най- характерни за инвагинацията /1/. С напредване на заболяването болковите пароксизми с трайност от 5 до 15 минути стават все по-тежки. Безболковите периоди, през които детето може да изглежда напълно нормално са особено коварен клиничен признак. Краткотраен преглед по време на безболковия период често предизвиква опасно самоуспокоение на преглеждащия лекар с неправилна насока на диагностичното му мислене. Опипването на инвагинат /колбасообразно тумороподобно образувание, най-често в дясната коремна полвина / и появата на кръв като малиново желе в изпражненията или при ректалното туширане 6-12 часа след началото на заболяването са от решаващо значение за правилната диагноза. Компетентно извършената пневмоколоскопия / въвеждане на въздух в ректума на детето под рентгенов контрол с последващо очертаване на главата на инвагината като мекотъканна сянка в колона / потвърждава клиничната диагноза. Своевременното й извършване позволява и неоперативна дезинвагинация, която по наши данни са отдава в 80-90% от случаите. Не трябва да се забравя, че развили се остри ентероколити, дори и такива с кървави изхождания не изключват инвагинация. Те предизвикват дискоординация на чревната перисталтика и могат да провокират по време на тяхното протичане поява на инвагинация. Инкарцеририната ингвинална херния е друго остро коремно хирургично заболяване в най-ранна детска възраст. Заклещването на хернията често е нейната първа клинична проява и затова при преглед винаги трябва да се търси наличието плътна, с различна големина, овална, нерепонираща се подутина в слабинната област и скротума.
Острият апендицит е най-честото остро коремно заболяване в
детската възраст. Основен симптом, установяван при всички деца е спонтанната коремна болка / 2 /. Обикновено тя започва остро, първоначалната й поява е в областта на пъпа или десния долен квадрант на корема, където в последствие трайно се локализира. В ранната възраст, поради невъзможност на детето да определи локализацията на болката се добива впечатление за нейната дифузност. Болката обикновено е постоянна с тенденция за постепенно засилване. При атипично разположение на апендикса локализацията и характера на болката може да бъдат атипични : супрапубична, в десния хипохондриум, в лумбалната област и тя може да имитира напълно бъбречна или жлъчна колика. В клиничната картина на острия апендицит се включват и гадене, повръщане, отклонения в дефекацията, жажда, безапетитие, общо неспокойствие, отказ от игра. При настъпила перфорация на апендикса налице е клиничната симптоматика на остър локален или дифузен перитонит: болката е по-интензивна и с подчертано дифузен характер, детото е отпуснато, вяло, високофебрилно, предпочита щадяща поза, най-често на дясната страна с присвити към коремчето крака. Подобна е клиничната картина и при остър дивертикулит, тежък мезентериален лимфаденит и първичен / криптогенен / перитонит. Диагнозата при тези остри коремни заболявания често се уточнява на базата на интраоперативната находка.
Тъпата коремна травма е друга честа причина за внезапна коремна болка при деца. Анамнестичните данни за прекарана травма подпомагат правилната диагноза, но винаги трябва да се мисли и за развитие на т.нар. двуфазна руптура на паренхимен коремен орган. По време на първата фаза – поява на субкапсуларен хематом на черния дроб или далака, клиничната симптоматика е твърде дискретна и мнимото благополучие на детето може да предизвика опасна диагностична заблуда. При втората фаза- руптура на субкапсуларния хематом в свободната коремна кухина настъпват животозастрашаващи хемоперитонеум и хеморагичен шок. Динамичното клинично и ехографско проследяване на детето е от решаващо значение за точната и своевременна диагноза на травмените увреди на коремните органи.
Постоперативните чревни адхезии са най-честа причина за развитие на придобита механична чревна непроходимост в детската възраст. Характерът и интензитетът на коремната болка като най-съществен елемент в клинична картина зависят от наличието и тежестта на мезентериална странгулация . Болковият симптом варира от рецидивираща, локализирана, умерена коремна болка до дифузна, жестока, постоянна с периодични засилвания спонтанна болезненост- т.нар. “илеусен писък”. Анамнестичните данни за прекарана коремна операция, появата на упорити повръщания, придобиващи характер на чревно съдържимо, липсата на флатуленция и дефекация, наличието на патологична чревна перисталтика, характерните хидро-аерични нива при рентгенография на корема в право положение са с най-висока диагностична стойност.

В заключение:
острата коремна болка е един от най-честите клинични симптоми в детската възраст и предизвиква основателна тревога у родители и педиатри. Диференциално-диагностичното обсъждане на коремната болка трябва да бъде насочено на първо място към изключване на остро коремно хиругично заболяване. За тази цел практическият педиатър трябва да използва всички, достъпни нему диагностични методи. Динамичното проследяване с контролни прегледи в следващите часове е рутинна практика, подпомагаща диагнозата, но винаги трябва да се отчита риска от забавяне на показана спешна оперативна намеса. При невъзможност за изключване на остър хирургичен корем консултацията с детски хирург е задължителна!
“Остра интензивна коремна болка, настъпила при предшествуващо добро състояние на детето и продължаваща повече от 6 часа обикновено изисква хирургично лечение“ / R. Barkin, P. Rosen /.

педсург.нет

Кръв в повърнатото или изпражненията на детето!

Гастроинтестиналните хеморагии в детската възраст имат разнообразна етиопатогенеза с различна клинична възрастова характеристика.
Или в превод – причините за появата на кръв в изпражненията са различни и признаците и протичането на заболяването зависят от възрастта на дето.

В периода на новороденото хеморагии от горния храносмилателен тракт се наблюдават при хеморагична болест, коагулопатии, а от дисталните отдели – при некротизиращ ентероколит или малротация с волвулус.
Своевременното инжектиране на витамин К след раждане рязко намали случаите с хеморагична болест на новороденото.

Ясна кръв в повърнатите материи при кърмачето може да се появи при наличие на рагади по зърното на майката. Един елементарен тест разграничава майчиния от феталния хемоглобин.

Друга причина за кървене при децата, лекувани в болница, е грубо поставената назо-гастрична сонда.

В последно време се съобщава за хеморагия от стрес-улкус при недоносени, локализиран по малката кривина на стомаха, които могат да перфорират с последващ пневмоперитонеум.

В кърмаческата и ранна детска възраст (от 1 месец до 3 години) най-честите причини за остри кръвотечения от горния храносмилателен тракт са ерозивен езофагит (рефлуксна болест), корозивен езофагит (каустично изгаряне), варици на хранопровода и кардията, пептична язва на стомаха и дуоденума, а от долния – инвагинация, Мекелов дивертикул, полипи, ректален пролапс, хеморагични диатези.

В предучилищна и училищна възраст (над 3 години) най-характерните кръвотечения от горния храносмилателен тракт са от остър езофагит, варици на хранопровода, хеморагичен гастрит и дуоденална язва, а от долния – полипоза, Мекелов дивертикул, улцерозен колит, инвагинация, чревна дубликация, хемангиоми, хемороиди, анални фисури.

Локализация на източника на кървене
Под хематемеза (haematemesis) разбираме повръщането на ясна кръв, кръвни съсиреци или хематинни примеси, свързано с патологични процеси в горния храносмилателен тракт, т.е. до лигамента на Treitz. Когато кръвта е ясна, се касае за остър езофагит или кървящи варици на кардията и хранопровода, по-рядко синдром на Mallory-Weiss. Повърнатите материи стават хематинни вследствие въздействието на солната киселина. Това се наблюдава при хеморагичен гастрит (от инфекциозно или лекарствено естество), язва на стомаха или дуоденума. Но ако кървенето от язвата е обилно, съставът на повърнатите материи също ще е ясна кръв.
С термина мелена (melaena) се обозначава изхождането на лъскаво-черни и редки изпражнения. То е свързано с процес в горния храносмилателен тракт или в началните отдели на долния. Най-често хепатемезата е съпътствувана от мелена. Тя се демонстрира при кръвозагуба над 50 – 100 мл за 24 часа. В случай, че има бърз пасаж и обилен кръвоизлив, идващата от горните отдели кръв може да бъде с тъмно-червен цвят. Диференциално-диагностично трябва да се има пред вид, че изпражненията могат да станат черни (меленозни) или винено-червени при приемане на железни препарати, бисмут, активен въглен, шоколад, червено цвекло, сладниче, червени плодове.
Изхождането на ясна кръв, кръвни примеси или розово оцветени материи от дисталните отдели на храносмилателния тракт се нарича ректохеморагия (rectohaemorrhagia).
На таблица 1 са дадени видовете хеморагии, в зависимост от локализацията и възрастта на детето.

Най-често срещани нозологични единици

Инвагинация
Инвагинацията представлява навлизане на спастично свит чревен участък в лумена на лежащия дистално от него сегмент, при което се увлича и неговия мезентериум с развитието на смесен тип механичен илеус. Илео-количната инвагинация е най-честата причина за ректохеморагия във възрастта между 6 и 18 месеца (фиг.1). Предпоставка за нейното възникване са новите храни или вирусна инфекция, които предизвикват бурна и хаотична чревна перисталтика. Основен симптом е внезапната остра болка, а по-късно се появява изхождане на кръвенисти изпражнения тип “малиново желе”. Прави се диференциална диагноза с дизентерия.
Диагнозата се поставя при рентгеново изследване с въздух, което е същевременно и лечебен метод – дезинвагинация чрез пневмоколоскопия. При усложнени случаи лечението е оперативно.

Мекелов дивертикул
Мекеловият дивертикул е остатък от ductus omphaloentericus, при чието закърняване остава един куполообразен чревен израстък на границата между йеюнума и илеума (фиг.2). При наличие на ектопична лигавица в стената му (стомашна или панкреасна) често възниква ректохеморагия, която също има характер на малиново желе, но липсва характерната болка както при инвагинацията.
Диагнозата се поставя посредством изследване на гама-камера с Технеций, а в повечето случаи – интраоперативно.

Варици на хранопровода и кардията
Хеморагията от варици на хранопровода и кардията (хематемеза и мелена) е първата проява на синдрома на порталната хипертония след 2 годишна възраст. Причината е прехепатален блок (тромбоза или малформация на v.portae или v.lienalis} или интрахепатален блок (вродена чернодробна цироза).
Диагнозата се поставя ендоскопски като същевременно се прави спешна склерозация на кървящите варици. За уточняване вида на блока се извършва спленопортография и доплерова ехография.
Лечението е комплексно и многоетапно. Отначало вариците се склерозират периодично, а след израстване на детето се правят различни шънтови операции – предпочита се сплено-реналния шънт по Warren, или различни мезо-кавния шънтове. При екстремен хиперспленизъм слезката се отстранява.

Ерозивен езофагит
Ерозивните изменения на хранопровода се дължат на гастро-езофагеалния рефлукс при деца с инсуфициенция на кардиалния сфинктер (фиг.3). Основен симптом е повръщането. Хематемезата е дискретна и е с характер на хематин, но бързо води до желязодефицитна анемия. Това е част от общия симптомокомплекс на гастро-езофагеалната рефлуксна болест. Диагнозата се поставя въз основа на рентгено-контрастното изследване, езофагоскопията и 24-часово рН-мониториране на хранопровода. Извършва се антирефлуксна пластика по метода на Nissen.

Корозивен езофагит
Битовите изгаряния на хранопровода и стомаха все още са често явление. Корозивни агенти са сода каустик (във вид на домакински препарати или концентриран разтвор) и по-рядко киселини или концентрирана белина. Най-засегнати са децата във възрастта между 2 и 4 години. Достатъчна е една капка от веществото, за да възникнат тежки корозивни увреди, водещи до хеморагии, некроза и перфорация. Лечението е комплексно хирургическо и продължава около 2 години. Понякога остават трайни късни последствия. Често се налагат многоетапни хирургични намеси.

Стомашно-дуоденална язва.
В ранната детска възраст се наблюдават пептични или стрес-улкуси, предимно на стомаха, които възникват вследствие прием на лекарства (аспирин, кортизон) или при различни болестни състояния (сепсис, термична травма, уремичен синдром). Същинската язвена болест на дуоденума при по-големите деца, с проява на хематемеза и мелена, е свързано с вредни навици на хранене и стреса. Диагностиката и лечението са аналогични с тези при възрастните.

Некротичен ентероколит
Често срещана патология при недоносени деца с респираторен дистрес-синдром и неонатална инфекция. Заболяването се проявява към първата седмица от раждането и във втори и трети стадий се характеризира с клиниката на илеус, ректохеморагия, некротична перфорация и пневмоперитонеум. Лечението е оперативно.

Чревна полипоза
Ректохеморагия се наблюдава при единични (аденоматозни) полипи или системна полипоза (ювенилна или лимфоидна}. Прави се ректо-колоноскопия с отстраняване на солитарните полипи. В случай на множествена полипоза е наложително извършването на частична или разширена резекция.

педсург.нет

Дисфагия при децата

Дисфагия означава затруднено поглъщане на твърди храни и течности. Тя трябва да се разграничава от повръщането, което характеризира други болести.

Вродени малформации на устната кухина
Някои деца се раждат с деформация на устните, небцето или челюстите. При други има вроден спазъм на гърлото. Те сучат трудно, изкуственото хранене също е затруднено. Налага се да се хранят през сонда, поставена в нослето и стомаха, докато дойде време за оперативната корекция на аномалията.

Вродени заболявания хранопровода
Смущенията в преглъщането са характерни за болестите на хранопровода. Понякога имаме пълно прекъсване на неговия канал (атрезия). След раждане се появява обилно отделяне на слюнка, посиняване и задавяне с нея. На рентген се вижда въздушен мехур високо в гръдния кош. Лечението е оперативно.
По-рядко имаме изолирана фистула (връзка) между хранопровода и дихателните пътища. Проявява се с пристъпи на кашлица и цианоза (посиняване) при хранене. Прави се рентгено изследване с контраст. В стомаха се поставя сонда за хранене и по-късно детето се оперира.
Вродената стеноза (стеснение) на хранопровода също се среща рядко и не се проявява в кърмаческа възраст заради течната кърма. Първите симптоми са по-късно: дисфагични оплаквания, анемия, чести бронхопневмонии. В някои случаи детето може да поема само течности. Диагнозата се поставя на рентген с контраст.
Първоначално може да се опита с механично разширение, но понякога операцията е неизбежна.
Едно по-особено заболяване на хранопровода, свързано със спазъм на кардията (входа в стомаха) е ахалазията. Тя се характеризира със смутена функция на олгана. Проявите му започват бавно и се развива прогресивно след 4 – 6 годишна възраст. Първоначално на преден план са дисфагични оплаквания, при което твърдите храни преминават по-лесно от течните. С напредване на болестта детето започва връща застояла и непреработена храна без връзка с храненията. На рентген се вижда много разширен хранопровод. Лечението е оперативно.
При гастро-езофагеалния рефлукс освен повръщането също възниква дисфагия, когато киселината разяде хранопровода и стесни неговия проход (стеноза). В тази напреднала фаза заболяването се характеризира с изразена дисфагия. Оперативното лечение се състои в създаване на антирефлуксен клапа в областта на кардията.

Корозивна болест
Под корозивна болест разбираме усложненията в хранопровода, стомаха и целия организъм, което става тогава, когато детето изпие по невнимание натриева основа (сода каустик) или препарат съдържащ киселина. Дисфагия възниква в острата фаза поради оток и язви на лигавицата на хранопровода. Често се наблюдава болезнено гълтане. В около 30 % се развива стриктура на хранопровода, като в някои случаи детето може да поема само течности.
Лечението е тежко и продължително. Извършват се разширения на хранопровода, а в някои случаи се налага многоетапно оперативно лечение.
Това е едно от най-страшните неща, които могат да сполетят едно съвсем здраво дете. Нужно е малко невнимание или родителска небрежност (неправилно съхраняване на корозивни препарати) и детето става инвалид за цял живот. Тази болест може да се сравни само с комбинираната травма при уличните произшествия. Нарушава се нормалния семеен живот, семейния бюджет, често се стига до взаимни обвинения и разриви. Това е голям психически стрес не само за родителите, но и за лекуващите ги лекари и сестри.

Чужди тела
Малките деца често поглъщат разни предмети (монети, пръстени), което е проява на тяхното любопитство и сензорно опознаване на околния свят. Чуждите тела често засядат във второто физиологично стеснение. Обикновено родителите са свидетели на този акт, или са алармирани от внезапно настъпилата дисфагия. Диагнозата е рентгенологична. Чуждото тяло се изважда ендоскопски.

педсург.нет