Admin

Archive for October, 2008|Monthly archive page

Възможно ли е ранното откриване на дебелочревни полипи и рак?

In Ракови и тумурни заболявания on October 31, 2008 at 4:27 pm

Дебелочревен скрининг за рак

Ракът на дебелото черво е единственият рак на вътрешен орган, който има доказан предшественик и това е полип, който не е злокачествен, но може да се превърне в рак. Ако ние сме в състояние на намерим тези доброкачествени полипи и да ги отстраним преди да станат злокачествени, то ние сме успяли да предотвратим появата на рака. Няма друг рак на вътрешен орган, който да има преканцерозна лезия. При откриването на абнормен растеж или полип в останалите органи, ракът е вече налице. Вие сами може да определите степеннта наВашия риск, съгласно таблицата в края на страницата.

Най-простото изследване, което позволява на хирурга да опипа с пръст последните сантиметри на правото черво с оглед наличието на туморни маси е ректално туширане (дигитално изследване). То е задължително като начало на всички по-нататъшни изследвания. Скрининговите тестове се използуват за ранно откриване на заболяването, преди пациентът да има симптоми на рак. Скринингът означава, че ракът може да бъде открит в ранен, подлежащ на излекуване стадий и че ракът би могъл да бъде предотвратен чрез откриване и премахване на полипи, някои от които са канцерогенни. В процеса на скрининг се използват следните тестове:

В комплекса от тестове и изследвания се включват изследвания, които трябва да установят наличието на предраково заболяване или рак в ранен стадий.

Изследвания извършвани по Програма за ранно откриване и превенция

Трябва да се прави разлика между ранно откриване и превенция на дебелочревния рак. Това се налага поради факта, че:

– Когато чрез колоноскопия се открие и премахне предраково заболяване – полип на дебелото черво, 100% от пациентите преживяват заболяването.

– Когато ракът на дебелото черво е открит с колоноскопия, при пациент, без настъпили клинични оплаквания, 85 % от болните живеят 5 и повече години след откриването му.

– Когато ракът на дебелото черво е открит с колоноскопия, при пациент, с настъпили клинични оплаквания, не повече от 15 % от болните доживяват до 5-тата година след откриването му.

Не подценявайте проблема !!!

Не смятайте, че на Вас не може да се случи !!!

Консултирайте се с личния си лекар или със специалист !!!

Препоръчителна схема за скрийнинг и ранно откриване на дебелочревни аденоми и рак при жени и мъже над 50 годишна възраст. (по American Cancer Society)

тест — Интервал (започвайки от 50 годишна възраст) — Коментар

Тест за окултно кървене (ТОК) — ежегодно —Всички положителни тестове следва да бъдат последвани от ФКС*.

Фибросигмоидоскопия (ФСС) — Всеки 5 години — Всички положителни тестове следва да бъдат последвани от ФКС*.

Тест за окултно кървене — Извършва се ежегодно в съчетание с ФСС на всеки 5 години — ФСС в комбинация с ТОК е за предпочитане пред самостоятелното им извършване. Всеки положителен резултат, следва да бъде последван от извършването на ФКС (фиброколоскопия)*.

Рентгено-контрастно изследване на дебелото черво (иригография) — Всеки 5 години —
Всички положителни тестове следва да бъдат последвани от ФКС.

Фиброколоноскопия (ФКС) — Всеки 10 години — ФКС позволява да се огледа “на живо” дебелото черво, да се вземат проби, както и да се отстранят някои предракови състояния.

Препоръчителнна схема за скрийнинг и ранно откриване на дебелочревни аденоми и рак при жени и мъже с повишен или висок риск (по American Cancer Society)

рискова група — възраст на започване — препоръки — коментар

Повишен риск — Лица с единичен, малък (Висок риск

Анамнеза за семейна полипоза — пубертета — Ранно откриване посредством ендоскопия, както и генетични тестове. — При положителен резултат от генетичните тестове е показана колектомия. Желателно е насочването на тези пациенти към Център, с опит в лечението на наследствената полипоза.

Анамнеза за наследствен рак на дебелото черво, не на база полипоза. — 21 г.възраст — ФКС и генетични тестове — Ако генетичните тестове са положителни или пациентът не е провеждал генетични тестове един път на всеки 1-2 години до навършване на 40 г.възраст. След това ежегодно. Желателно е насочването на тези пациенти към Център, с опит в лечението на наследствения рак.

Хроничен улцерозен колит, болестта на Крон, възпалителни чревни заболявания — Рискът от рак на дебелото черво става значителен 8 години след началото на пан-колит или 12-15 години след началото при левостранен колит. — ФКС с биопсия при дисплазия. — Всяка 1-2 години. Желателно е тази пациенти да бъдат насочени към Център с опит в проследяването и лечението на възпалителните заболявания на дебелото черво.

*Ако провеждането на ФКС е невъзможно или е нежелана от пациента, допустими алтернативи са извършването на Иригография с двоен контраст, самостоятелно, или в съчетание с ФСС. Допълнителната ФСС дава по-голяма диагностична стойност по отношение на малки лезии. Допълнително извършване на иригография с двоен контраст може да бъде необходима, в случаите, когато ФКС не е в състояние да достигне до цекума. Допълнително извършване на ФКС е желателно, при установяване на лезии по време на иригография с двоен контраст, които трябва да бъдат прецизирани или при наличие на участъци, които не могат добре да се визуализират.

медцентър.хит.бг

Advertisements

Рак на дебелото и правото черво?

In Ракови и тумурни заболявания, Черва on October 31, 2008 at 4:22 pm

Ракът на дебелото и правото черво е третото по честота раково заболяване и второто по смъртност сред всички ракови заболявания. В държави като САЩ, в последните 15 години се наблюдава увеличаване на заболеваемостта, но спадане на смъртността от рак на дебелото черво, което се дължи на много причини, една от които е ранното откриване и отстраняване на полипи и други предракови заболявания. Факт е, че в САЩ понастоящем има над 1 милион лица, преживели рак на дебелото черво. При ранно откриване на предраковите състояния, преживяемостта е 100%, а при ранно откриване на раково заболяване – около 90%. За съжаление, с напредване на процеса, процентът на 5 годишна преживяемост намалява.

Кои са рисковите фактори за развитието на рак на дебелото черво?

1. Фамилна обремененост:

Данни за болен от рак на дебелото черво в семейството: Ако имате родственик от първа степен (родители, братя, сестри или деца), болен от рак или полипи, рискът от развитие на такъв и при Вас е повишен. Лицата, имащи близки родственици с дебелочревен рак, съставляват 20% от всички заболяли. Рискът е още по-висок, при наличието на родственик, заболял от рак преди 60 годишна възраст или при наличието на двама родственици, независимо от тяхната възраст.

Около 5% – 10% от заболелите имат наследствени генетични аномалии, водещи до рак. Това са Наследствена полипоза и Наследствен неполипозен рак, известен още като Синдром на Lynch.

2. Данни за вече преживян рак на дебелото черво: ако вече сте имали доказан рак на дебелото черво, дори и отстранен напълно, Вие сте високо рисков за развитие на нов рак на дебелото черво. Шансовете за това са много високи, ако първото заболяване се е развило преди 60 Ви годишнина.

3. Данни за предшестващ полип на дебелото черво:
ако някога сте имали аденоматозен полип на дебелото черво, Вие сте с увеличен риск за развитие на дебелочревен рак. Това е особено валидно в случаите, когато полипът е бил голям или са установени няколко полипа.

4. Данни за хронично възпалително заболяване на червата – болест на Крон или Улцерозен колит. Това са заболявания, при които дебелото черво е възпалено през голям период от време. Ако Вие страдате от тези заболявания, трябва да се подлагате на скрининг още в ранна възраст. Често първият признак на развиващ се рак, може да бъде така наречената дисплазия. Тя се намира по лигавицата на дебелото черво и ректума и показва, че клетките покриващи ги, се видоизменят към ракови.

5. Остаряване. Шансовете за развитие на дебелочревен рак значително нарастват при възраст над 50 години. Повече от 90% от хората, заболяли от рак на дебелото черво са на възраст над 50 години.
6. Приемане на богати на животински вещества храни. Американската ракова асоцияция (American Cancer Society) препоръчва консумацията на храни, богати на растителни вещества и ограничаване приема на храни, съдържащи мазнини (особено от животински произход); препоръчва да се приемането най-малко 5 порции от плодове и зеленчуци дневно, като се предпочитат и храни като черен хляб, ориз, макаронени изделия и боб.

7. Обездвижване и затлъстяване.

8. Диабет.
Заболяването увеличава с 30-40% вероятността от развитие на дебелочревен рак.

9. Тютюнопушене. Увеличава риска с 30-40%. То е отговорно за развитието на 12% от т.нар. фатални дебелочревни карциноми. Почти всеки знае, че тютюнопушенето предизвиква рак в различни части на човешкото тяло поради директния контакт с дима (напр. устни, ларинкс, бял дроб). Малко известно е, че някои от карциногенните субстанции се адсорбират и разнасят с кръвоносната система, като увеличават риска от развитие на рак на бъбрека, пикочния мехур, матката и други органи.

10. Употреба на алкохол. Всички алкохолици, независимо от тежестта на алкохолизма са със силно завишен риск от развитие на рак на дебелото черво.

11. Работа на нощни смени.
Най-новите изследвания показват, че жени работещи най-малко 3 нощни смени на месец, в продължение на 15 години, имат повишен риск от развитие на дебелочревен рак.

Повечето от Програмите за превенция на дебелочревния рак препоръчват РАНЕН СКРИНИНГ на лица с повишен риск, различен от този при лица без риск!


медцентър.хит.бг

Глистите причиняват алергия, склероза и рак!

In Паразити on October 31, 2008 at 12:45 pm

Колкото и да ви звучи невероятно, глистите стоят в основата на много сериозни заболявания. Ще изброим само някои от тях – алергия, диабет, склероза, депресия, простатит, сърдечносъдови и онкологични заболявания и дори нарушаване на потенцията.

Така наречените аскариди са едни от най-опасните паразити, защото могат да доведат до много сериозни болести като множествена склероза и увреждане на мозъка, както и до инсулт и разстройство на централната нервна система. Затова дори само с профилактична цел е желателно от време на време да вземате таблетки против глисти.

Хелминтите могат да станат причина за кожни заболявания: алопеция (опадане на косата), обриви, дерматит, невродермит, хронична копривна треска, васкулит, трофични язви, кожен сърбеж и др.

Глистите могат да съпътстват т.нар. заболявания от общ профил – язвен колит, проктит, хроничен астматичен бронхит, бронхиална астма, хронична пневмония, продължителни разстройства на стомашно-чревния тракт, диария, запек, рани по правото черво, хемороиди, желязодефицитна анемия, рязка загуба на тегло, или точно обратното – повишаване на теглото. Съществуват повече от 350 вида хелминти.

ДЕХЕЛМИНТИЗАЦИЯ СЕ ИЗВЪРШВА И С ЛЕКАРСТВА, И С НАРОДНИ СРЕДСТВА
Дехелминтизация е нужно да се провежда два пъти в годината. Ако все пак предпочитате аптечните лекарства, ги приемайте по следната схема: медикаментът се пие 4-5 дни, след това10 дни почивка. Така се провеждат 3 курса на лечение.

Най-трудни за лечение са лентовите глисти, особено т.нар. солитери. В такива случаи помагат тиквените семки. Максималната доза за лечение е 400 г тиквени семки. Изчистете ги, смелете ги и ги смесете със захар. Вечерта преди лечението си направете прочистваща клизма.

Вечерята ви да бъде лека, без мазна храна. А един час преди сън изяжте малко риба с хляб. Не пийте нищо. Сутринта, лежейки в леглото, изяжте приготвените от вечерта семки, но не наведнъж, а бавно. Най-напред се изяжда първата половина от сместа, като се приемат по 2 чаени лъжички на всеки 10 минути. След около час по същия начин изяждате и втората половина. Накрая изпийте 2 супени лъжици рициново масло. По време и след приема на тиквените семки не пийте и не яжте нищо друго. Ако изпълните всички препоръки и инструкции при прилагане на тази процедура, наистина ще се избавите от напастта.

Основната вреда от хелминтите се състои в това, че те отделят токсини и действат пагубно на нервната система. Клиничните проявления на болните с хелминтоза са слабост, главоболие, прилошаване, повръщане, понякога дори гърчове, загуба на съзнание, болки в мускулите и ставите, пристъпи на задушаване, кожен сърбеж, различни обриви.

Съществуват медикаментозни и фитотерапевтични методи на лечение против паразити. Но основното си остава наблюдението при лекаря, защото самата процедура и лечение чрез дехелминтизация има и доста сериозни противопоказания. В медицинската практика дори има случаи, когато опериран доброкачествен тумор се оказва не друго, а някакви паразити.

КАК ДА ПРОГОНИМ НЕКАНЕНИТЕ ГОСТИ
Освен острици и аскариди в човешкия организъм може да живеят и други видове глисти. Те се откриват много трудно, но човек усеща, че нещо не е наред. В такива случаи яжте колкото се може повече сурови моркови, а още по-добре пийте сок от моркови. Редовно включвайте в менюто си и лютив червен пипер. Много опасни са солитерите, защото техните личинки пътешестват по целия организъм с кръвотока, могат да увредят органи и тъкани и да стигнат почти до главния мозък и очите. В този случай е задължително да се проведе лечение, може пак с тиквени семки.

Полезен е и екстрактът от папрат, но процедурата е по-трудна за изпълнение. Един от най-опасните паразити е описторхозата. Тя може да предизвика дори пристъпи на епилепсия. От нея може да се избавите чрез млади кедрови плодове. Яжте ги в продължение на 2 седмици, но през тези дни не приемайте нито месо, нито риба. Ако използвате узрели кедрови плодове, лечението е по-продължително.

лека.бг

Седефче – при глисти и изпаднал ректум

In Билколечение и народна медицина, Диария при възратните, Паразити, Стомашни проблеми on October 31, 2008 at 12:37 pm

Седефче
Ruta Graveolens L.

Описание:
Многогодишно тревисто растение с характерна неприятна миризма. Стъблата са прави, в основата вдървеняващи, голи, разклонени, 15-60 см високи. Листата са последователни. Цветовете са жълти, събрани в рехави щитовидни съцветия. Плодът е 4-5 гнездна разпуклива кутийка. Цъфти през май-август.

Разпространение:
Расте по сухи, каменливи и скалисти места, из храсталаци и редки гори по Черноморското крайбрежие, Североизточна България, Дунавската равнина, Източните и Средните Родопи и в Тракийската низина до 400 м надморска височина. Култивира се често и като декоративно растение в цялата страна.

Употребяема част:
Използват се цъфтящите връхни клонки.

Лечебно действие:
Нервноуспокояващо и болкоуспокояващо действие, усилва храносмилателните процеси. Притежава и хипотензивен ефект.

Приложения:
• при неврастения, хистерия, нервно сърцебиене, виене на свят
• при епилепсия – като помощно средство
• при някои очни заболявания, стомашно-чревни заболявания, хемороиди, кожни обриви
• външно: при ревматични болки, подагра, ишиас, лумбаго
• растението е отровно, да не се приема продължително и без лекарски контрол
• В българската народна медицина седефчето се използва при анемия, припадъци, стомашни и чревни болки, глисти, болезнена менструация, диария, отслабнало зрение, прилив на кръв в главата, изпаднало задно черво, нервна и полова слабост.

Външно приложение: За налагане на лапи при ухапване и ужилване от насекоми, изкълчване, ревматизъм, за жабурене при възпаление на венците. Настойка от билката в силна ракия (1:10) се препоръчва за разтривка при подагра, ревматизъм, ишиас, натъртване, ставни болки, лумбаго. Пресен сок се употребява за капване при възпаление на външното ухо, за компреси при преумора на очите.
Вътрешно приложение: 1 ч.л. от билката се слага в 400 мл вода. Ври 5 минути. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.

Внимание! Да не се употребява при бременност! При допир растението може да предизвика раздразнения на кожата и слизестите части. В по-големи дози билката е отровна. Да се приема по лекарско предписание!

Чай от седефче против глисти

1 ч.л. от билката седефче, се слага в 400 мл. вода.
Ври 5 минути.
Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.


здравница.ком

За тиквата и нейните семки

In Запек при възрастни, Колит, Паразити, Правилно хранене, Стомашни проблеми on October 31, 2008 at 7:44 am

Още в ранното си детство всеки от нас е чувал една великолепна гатанка: “На пазара са се наредили лели, жълти и бели, всичките са много дебели. Що е то?” Порасналият човек веднага се досеща-ТИКВИ. Сега по есенните пазари има много тикви, но хората не винаги им отдават нужното внимание. На времето жените са умеели да правят чудесни десерти от тези големи, твърде екзотични по форма и цвят творения на природата тиквите, за които често се спори дали са плодове или зеленчуци.

Тиквата спада към групата на така наречените плодови зеленчуци, тъй като се отглежда заради плода. Както при повечето културни растения, така и при тиквата в зависимост от сорта съществува голямо разнообразие в цвета, формата и големината на плодовете. Зелените тиквички (употребявани за готвене) са сравнително по-дребни, имат цилиндрична форма и нежна месеста част, докато тиквите за печене обикновено са едри и валчести, кората им е дебела и корава, а месестата част — нежна и дебела. На цвят тя бива жълта, жълто бяла или кремаво бяла, оранжева и жълтеникаво оранжева. Семената също са различни по цвят и форма: бели, матовобели, светлокафяви; плоски или елипсовидни. Има и такива без люспа.

Тиквата притежава ценни диетични и вкусови качества. По хранителна стойност тя е много близо до картофите . В зрелите плодове от най-качественитe сортове тикви се съдържат малко белтъчини и мазнини и до 10 на сто захари (главно захароза и гликоза). Останалите 90 на сто от плода са вода. Целулозата е около 1 на сто, а киселини почти липсват. От минералните соли преобладават калий и фосфор, не липсват също калций, магнезий, желязо, мед, фосфор, кобалт, натрий. Високо е съдържанието на витамин С – 15 мг в 100 грама, каротин – 2 мг, В1 В2 и РР. Колкото месестата част на тиквата е по-оранжева или яркожълта, толкова по-високо е съдържанието на каротин в нея.Така наречените мускатови тикви съдържат по-голямо количество каротин дори от морковите. Калиевите соли в сравнение с натриевите са в съотношение 675 към 1, което превръща тиквата в много подходяща храна при бъбречни и сърдечносъдови заболявания , за които са характерни отоци. Тъй като има ниска киселинност и нежната целулоза, тя е много полезна при заболявания на стомашно-чревния тракт. В диетичното хранене тиквата се прилага, защото има леко слабително действие. Доста мощен диуретик е. Съдържа и голямо количество пектин. Това помага за изчистване на дебелото черво и за намаляване нивото на холестерина. Тиквите са много полезни при възстановяване на организма след прекарани тежки заболявания.

Поради ниската и калоричност (около 17 калории в 100 грама) тя се препоръчва на хора с наднормено тегло и диабетици, като последните все пак трябва да ограничават употребата й поради наличието на захари. Те могат да приемат дневно по 500 г варена на пара или 300 г печена тиква.

Соковете от тиква рядко се консумират на трапезата в ежедневието, но имат място при лечение на гастрит и повишена стомашна киселинност. Препоръчителни са и при безсъние-преди лягане се изпива по една чаша прясноизцеден сок или отвара от тиква, в която е разтворена една супена лъжица мед, Семките на тиквите също са изключително полезни, дори се смята, че живеещите на Балканския полуостров народи по-рядко страдат от аденом на простата жлеза именно поради факта, че ядат тиквено семе. В тиквените семки има повече белтъчини, тлъсто масло и смолисти вещества. Важно е обаче да не са обилно посолени. Желателно е хора с наднормено тегло да ограничават консумацията им до 30 г дневно. Тиквеното семе е полезно за страдащите от хронични чернодробни възпаления, гастрит, колит със запек, анемия, наднормено тегло, хипертония , остеопороза.

Когато сте на пазара и избирате тикви, имайте предвид следното: най-качествени са белите тикви, които имат нежна месеста част и тънка кора. Ако плодът на цвят е зеленикаво бял или сив-не го купувайте-не е узрял добре и качествата му са влошени. Белите тикви са получили популярното название “кестенки”. Мускатните тикви също са вкусни, а казахме вече, че съдържат най-много каротин. С по-груба и влакнеста месеста част са жълтите тикви,но при констипация те са по-ефикасни.Купувайте винаги добре узрели тикви. При приготовление не ги подслаждайте обилно, те са достатъчно сладки. Спортуващите успешно могат да разнообразяват менюто си със сварена на пара тиква, без подсладител, когато са в период на нисковъглехидратна диета. Разбира се става дума за не повече от 500гр варена или 300гр печена тиква. фитнес-бг.ком

Рецепта против глисти с тиквени семки от здравница.ком
Разрязва се една тиква и сеизваждат семките.
Почистват се и се измиват със студена вода.
Семките се ядат сурови, като се обелят и изяждат ядките.
Глистите излизат сами.

Храносмилане: Кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какъв си

In Стомашни проблеми on October 30, 2008 at 4:12 pm

При храносмилането процесите проникват по-дълбоко във веществеността на тялото; то принадлежи към елемента земя и е по-материално; при него няма ясен ритъм – приемането и отделянето на хранителните вещества губи своята яснота и острота в тежко подвижния елемент земя.

Храносмилането обхваща:

1.Поемане на външния свят под формата на веществени въздействия.

2.Различаването на “поносимо” и “непоносимо”.

3.Асимилиране на поносими вещества.

4.Отделянето на несмилаеми вещества.

По хранителните продукти и ястия, които човек предпочита или отказва, могат да се разберат много неща (“кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какъв си”!).

Изпитва ли някой нужда и глад за любов се появява глад за сладкиши. Лакомията за сладкиши у децата е ясно указание, че те не се чувстват достатъчно обичани. Някои родители отрупват децата си със сладкиши като сами се издават, че не са готови да дарят любов на детето си, затова му предлагат компенсация на друго равнище.

Хората, които активно мислят и се занимават с интелектуален труд, жадуват за солена храна и пикантни ястия.

Строго консервативно настроените хора предпочитат консервна храна, особено пушена, обичат силен чай без захар (изобщо храна, съдържаща танин).

Хора, които предпочитат ядене с доста подправки, дори люто, търсят нови дразнители и нови впечатления, обичат предизвикателствата, дори ако понякога са трудно поносими и трудно смилаеми.

При хората, които ядат диетична храна, пазейки се от сол и всякакви подправки – се пазят преди всичко от нови въздействия. Избягват страхливо всички предизвикателства, страхуват се от всякаква конфронтация. Този страх може да доведе до консумацията на кашеста храна при стомашноболния. Кашестата храна е бебешка. Явно стомашноболният е деградирал до недиференцирано състояние, присъщо на детството, когато на човек не му се налага нито да различава, нито да анализира и може дори да се откаже от (ах, толкова агресивното) отхапване и раздробяване на храната. Той просто избягва твърда храна.

Подчертаният страх от рибени кости символизира страх от агресии.

Страхът от костилки издава страх от проблеми – на човек не му се ще да се сблъска с ядрото на нещата. Но и тук има една противоположна група: макробиотици. Тези хора търсят проблемите. Те искат на всяка цена да опознаят ядрото на нещата и затова налитат на твърда храна. Стигат до там, да избягват най-безпроблемните области на живота. При сладки десерти те искат още нещо, което могат здраво да захапят. По този начин макробиотиците проявяват известен страх от любов и нежност, съответно затруднени са и да приемат любовта.

Някои хора успяват да доведат ненавистта си към конфликтите до такава крайност, че ги хранят интравенозно в интензивно отделение – несъмнено най-сигурната форма безконфликтно вегетиране без собственото им участие.

КАКВО ИМА В ЖИВОТА МИ, КОЕТО НЕ МОГА ДА ПРЕГЛЪТНА?

С гълтането ние интегрираме, поемаме. Големите залъци или трудно ги преглъщаме, или не можем. Понякога в живота човек трудно преглъща лошите новини, като съкращение например.

За някой, който много пие, казваме, че му се е отворила глътка. Така алкохоликът замества яденето с пиене. Замества го, защото не може да преглътне някои неща в живота.

Съществуват голям брой смущения, свързани с гълтането, например чувството за буца, заседнала в гърлото или болки като ангина. Всички те ни създават чувството, че не можем повече да преглъщаме. В такива случаи потърпевшият би трябвало веднага да се запита: “Какво има в живота ми, което не мога или не искам да преглътна?”

Един особен вариант е “ядене на въздух”. Човек не иска да гълта, но стимулира готовност, по-късно се проявява като уригване и ректални газове.

ГАДЕНЕТО Е ОТХВЪРЛЯНЕ, А ПОВРЪЩАНЕТО Е ОТБЛЪСКВАНЕ

След като сме погълнали храната и сме я поели в себе си, тя може да се окаже трудно смилаема и да натежи като камък в стомаха. Камъкът е символ за проблем. Всички знаем как един проблем кара стомаха ни да се присвива и да ни разваля апетита, който в най-голяма степен зависи от психическото ни състояние. Много изрази доказват връзката между психичното и соматичното: “това напълно ми уби апетита” или “при мисълта за това ми се гади”, или пък “прилошава ми само като го видя”. Гаденето символизира отхвърлянето на нещо, което не искаме и поради това ни тежи на стомаха. Безразборното ядене също може да доведе до гадене. Това важи не само на физическо ниво; човекът може едновременно да натъпче съзнанието си с твърде много неподходящи неща, които да не му понасят и да не може да ги смели.

Гаденето прераства в повръщане на храната. Човек се освобождава от нещата и въздействията, които не иска да има. Повръщането е масиран израз на отбрана и отблъскване. Повръщането през бременността е несъзнателният отпор срещу детето, съответно срещу мъжкото семе, което жената не е искала да “инкорпорира”. Като продължение на това повръщането през бременността може да изразява отказ от присъщата женска роля (майчинството).

СТОМАХЪТ Е ПОЕМАНЕ

Стомахът е с основната си функция – поемането. Това изисква отвореност, пасивност и готовност, способност за отдаване. С тези свойства стомахът олицетворява женския полюс. Както мъжкото начало се характеризира със способността за излъчване и за активност (елемент огън), така женското начало се свързва с готовността за поемане, способността за отдаване, възможността за импониране и способността да се приема и да запазва (елемент вода). На психично ниво това е способността да се чувства, светът на чувствата (не на емоциите!), който олицетворява женския елемент. Ако човек изтласка способността да чувства от своето съзнание, тази функция слиза в тялото и тогава стомахът, наред с храната, трябва да приема и “да смила” чувствата.

Откриваме още една друга функция на стомаха, която принадлежи към мъжкия полюс – произвеждането и изпускането на стомашна киселина. Киселината атакува, разяжда, гори, разлага – безусловно е агресивна. Човек, на когото нещо не му отърва или му се объркват сметките, е кисел. Не успее ли съзнателно да превъзмогне тази неприятност или да я превърне в агресия, или пък предпочете да преглътне яда, неговата агресивност, неговото кисело настроение се соматизира в стомашна киселина. Киселината се издига нагоре, понеже и се иска да се изяви. Това създава проблеми на стомашноболния. Липсва му способността съзнателно да се справя с яда си и със своята агресивност и по този начин сам да поема отговорността да решава конфликти и проблеми. Той или изобщо не изразява своята агресивност (самоизяжда се), или демонстрира прекалена агресивност. И двете крайности не му помагат истински да решава проблемите си, защото му липсва доверие в себе си и чувство за сигурност.

Човекът с болен стомах не иска да си позволи никакъв конфликт. Стомахът му иска кашеста и сварена храна, сурова и груба храна, както и пълнозърнестия хляб, пикантните храни, алкохол, кафе, никотин и сладкиши го дразнят.

В лечението се очертават 3 направления в академичната медицина: – вземане на медикаментозни киселинни буфери, води до уригване, на човек му олеква и тежестта малко намалява; терапия с транквиланти (напр. валиум) – прекъсва се връзката между психиката и вегетативната система (т.нар. психовегетативно освобождаване); при по-тежки случаи – хирургически на болния от язва оперативно се разделят определени нервни разклонения, които отговарят за произвеждането на стомашна киселина (ваготомия). И при последните две интервенции на академичната медицина се прекъсва връзката чувство-стомах, за да не трябва стомахът занапред соматично да смила чувствата.

При стомашната язва, вместо външни въздействия, се смила собствената стомашна стена – човек се самосмила. Стомашноболният трябва да се научи да осъзнава своите чувства, съзнателно да обработва конфликтите и съзнателно да смила впечатленията си. Освен това пациентът с язва трябва да осъзнае и да си признае своите желания за инфантилна зависимост, майчинска защитеност и копнежа да бъде обичан и обсипван с грижи, тъкмо когато тези негови желания са добре прикрити зад фасада от привидна независимост, честолюбие и способност да се налага.

алтернатив-медесин.дарил.нет

Язва на стомаха или дуоденума – "рана" , която стряска

In Язва on October 30, 2008 at 4:07 pm

Язвата на стомаха или дуоденума се покрива от понятието пептична язвена болест. Ако трябва да бъдем точни според медицинските уточнения тук се включват два вида нарушения:

• Ерозия, която е дефект на стомашната лигавица и стига до мускулната пластина на мукозния й слой. Ерозиите често са множествени и могат да доведат до дифузни кръвотечения /хеморагични ерозии/;
• Язва – локален дефект, който преминава мускулната пластина на мукозния слой на стомашната лигавица. Често засяга и дълбоко разположените слоеве.

Дуоденалната язва се среща по-често – годишно 150 заболяват на 100 000 население, докато при стомашната язва – 50 заболяват на 100 000 население. Честотата при мъжете е 3 пъти повече спрямо жените при язвя на дуоденума, докато засягането при язва на стомаха е еднакво при двата пола.

Като причинност се сочат психичните преживявания, свързани със стресови фактори – при интензивно лечение след множествена травма, изгаряне, големи операции, мозъчна травма, продължително механично обдишване и др. могат да създадат остър стрес-улкус и ерозии като еднократно събитие.

За възникването на същинската язвена болест , която е хронично рецидивиращо заболяване играят роля много фактори:

• На първо място е генетичната предиспозиция. От генетичните фактори при дуоденалните язви се откроява факта, че тя се наблюдава по-често у лица от нулева кръвна група, т.нар. “несекретори” /липсват кръвногрупови антигени А, В и Н в слюнката и стомашния сок/ и пациенти с хиперпепсиногенемия /увеличено количество пепсиноген – ензим, разграждащ белтъци/. Болните от дуоденална язва често са носители на HLA – B 5.

• Съществуват и агресивни фактори – вътрешни /повишена солна киселина и пепсин, откъдето носи името си “пептично заболяване”/ и външни – стресови преживявания, тютюнопушене, приемането на нестероидни противовъзпалителни средства /аспирин и др./, кортикостероиди, заразяването с Хеликобактер пилори.

Нарушаването на равновесието между агресивните фактори и защитните механизми на стомашната лигавица /слузно-бикарбонатна секреция, регенерация на епитела, микроциркулацията/ е пътят по който се ражда всяка една язва. Без наличието на киселинност и Хеликобактер пилори не е възможно развитието на язва!

Когато язвите са в стомаха, 4/5 от тях, се разполагат по малката кривина на стомаха, особено в изхода му. Атипично са разположени язвите по тялото и голямата кривина и ако са там са съмнителни за карцином. Множествени язви в стомаха и дванайсетопръстника обикновено са предизвикани от употребата на медикаменти /нестероидни антиревматични средства/.

Язвата на дванайсетопръстника обикновено се разполага върху предната стена, понякога се откриват две лежащи една срещу друга язви /”кисинг улцерс” – “целуващи се язви”/.

Поставянето на диагнозата само въз основа на клиничните оплаквания е много трудно, но все пак в отделни случаи са характерни някои белези: При дуоденалната язва се появяват болки в горната част на корема /епигастриума/ късно след ядене, през нощта и на гладно; състоянието се подобрява след приемане на храна. При този тип язви се наблюдава периодична склонност към рецидивиране. При стомашната язва болката се явява непосредствено след хранене или болките са налице независимо от храненето. Язвите вследствие приема на нестероидни противовъзпалителни средства често протичат безсимптомно и водят до кръвотечения.

Язвената болест на стомаха и дванайсетопръстника дава някои неприятни и заплашващи живота усложнения:

• Кръвотечения – у 20% от болните и се срещат по-често при стрес-улкус и при язви вследствие нестероидни противовъзпалителни средства. В повърнатото ще забележите кръв /хематемеза/! Погледнете и изпражненията си! Ако те са черни може да се говори за мелена – кръв в изпражненията от високите отдели т.е. от язвата.

• Перфорации се срещат по-рядко – около 5% от болните се усложняват по този начин. Изведнъж се появяват силни режещи болки високо горе в корема, което е спешно състояние и влиза в графата “остър корем” – нуждаят се от операция. На обзорната коремна ренгенография в изправено положение се открива поддиафрагмален въздушен сърп.
• Пенетрация /разпространение на възпалението/ например към панкреаса – болките са типични в гърба от развитието на панкреатит.

По- късни усложнения:

* Цикатрициална стеноза /стеснение/ на пилора на стомаха – повръщане, загуба на тегло, “стомах като пясъчен часовник” на ренгенографията.
* Карциномна дегенерация на хронична стомашна язва се наблюдава много рядко –само в 3% от случаите.

Многолико е лицето на язвената болест на стомаха и дуоденума. Типичното за нея са сравнително малкото оплаквания, но често водещи до сериозен здравословен проблем, стигащ понякога дори до заплаха за живота. Лечението е консервативно и оперативно. Консервативната терапия включва медикаменти, билки, диетичен режим, енерготерапия, психотерапия.

Имах пациент на 68 години, който приемаше лекарства по една шепа сутрин, обяд и вечер заради вътрешни заболявания. Един ден ме потърси заради хематемеза /кръв в повърнатото/. И тогава се наложи болнично лечение, поради кървене от множество язви по стомаха и дуоденума. След като се успокои и преодоля острото състояние, той отново се върна при мен и тогава проведох пълен курс от консервативно лечение. След 1 месец се затвориха всички язви, той се успокои, излекуваха се повечето вътрешни болести, остана на съвсем малко поддържащи лекарства, които след 6 месеца ги махна окончателно. Сега живее здравословен живот без лекарства.

алтернатив-медесин.дарил.нет

Язвите – сбогом мляко. Здравей топла храна

In Язва on October 30, 2008 at 4:00 pm

За лечение на язви се споменава в І век след Христа, когато Аврелиус Целзус предупреждава: „Ако стомахът е покрит с язви, трябва да използвате лека и лепкава храна. Всичко, което е парливо и кисело, трябва да се избягва.” В VІІ век д-р Мадхавкар в Западен Бенгал заклеймява пържената и гореща храна, алкохола и дразнещите и кисели храни при болни от пептична язва. През нашия век, в продължение на 70 години (от 1911 до 1980 г), доминираща за лечението на язва е била млечната диета „Сипи”, наречена на своя откривател американец лекар Бертрам Уелтън Сипи (1860 – 1924 г). Според нея пациентите са пили сметана и прясно мляко на равни интервали през деня за 6 седмици. Съвременната наука обаче обърна това схващане с главата надолу.

Непосредствената причина за пептичната язва е твърде проста. Стомахът секретира по-разяждащи киселини и храносмилателни ензими, отколкото лигавицата на стомаха и дуоденума могат да понесат. В резултат на това буквално тъканта се смила, разяжда – предизвиква се възпаление, язви, мънички дупки, понякога кървене и често силна, мъчителна и изгаряща коремна болка.

Факторите, които водят до това състояние все още са предмет на спорове. Освен психостресовете, водещи до гастрални функционални смущения в началото, се споменава тъканната индивидуална неустойчивост на стомаха и дуоденума, преминават през неправилния начин на хранене (не добре сдъвкана храна и др.), засягат се и въпросите за локална инфекция от бактерия Хеликобактер пилори, а това е основен довод повечето лекари да използват антибиотици, за да предодвратят повторната поява на язвите.
Психолозите считат че при стомашната язва, вместо външни въздействия, се смила собствената стомашна стена – човек се самосмила. Стомашноболният трябва да се научи да осъзнава своите чувства, съзнателно да обработва конфликтите и съзнателно да смила впечатленията си. Освен това пациентът с язва трябва да осъзнае и да си признае своите желания за инфантилна зависимост, майчинска защитеност и копнежа да бъде обичан и обсипван с грижи, тъкмо когато тези негови желания са добре прикрити зад фасада от привидна независимост, честолюбие и способност да се налага.

В посока към храненето съвременните изслдвания доказват много грешки от терапията на миналото. Най-напред млечният мит бе разбит окончателно. „Неутрализиращото” действие на млякото трае едва 20 минути. След това нивата на стомашната киселина стават дори по-високи, защото млякото си отмъщава, като насърчава секрецията на гхормона гастрин, който предизвиква освобождаването на още повече киселина. Днес учените проумяват, че съществува способност на млякото да успокоява болката, но всъщност то влияе разрушително и така грешно дълго е било смятано за лекарство при язва.

Днес можем и да кажем сбогом и на благите диети. Схващанията по този въпрос също коренно се промениха. Те горещо препоръчват високовлакнести влакна, въпреки че по-рано се смяташе , че те „дразнят” и пречат за заздравяването на язвите. Но питите доказват друго – влакната действат като буфер – намаляват концентрацията на стомашна киселина и могат да раздвижват стомашната лигавица и да я заздравяват. Нисковлакнестите диети обаче са опасни, според диетолозите.

За да защитите стомаха си срещу киселини и язви, яжте банани! Те действат по забележителен начин, твърди д-р Ралф Бест от Университета Астои в Бирмингам, стимулират пролиферацията (възстановяването) на клетки и слуз, които изграждат една по-здрава бариера между стомашната лигавици и разяждащата киселина.

В зелето има естествени антиязвени вещества. За това ни доказват опитите за 50 години на д-р Гарнет Кини, професор в Медицинското училище към Университета на Станфорд. С 2 съставки на зелето клетките на лигавицата на стомаха и дуоденума се подтикват да създават тънка бариера от слуз като щит срещу атаките на киселините. Същото доказва и Г.Б. Сингх от Централния институт по изследване на лекарствата в Лъкнау, Индия като е документирал, че зелевият сок създава слизеста активност, която подмладява клетките, засегнати от язвата, като по този начин ги лекува.

Друга възможност е че зелето е антибиотик. То може да убива различни бактерии в епруветка, може би и бактерията на Хеликобактер пилори, който се смята, че причинява язва.

Впечатляваща е простата антизвена рецепта на д-р Кини – изпивате по 1 л дневно от прясно изцедено сурово зеле. Подобрението настъпва след 2-3 дни, а добри резултати ще забележите след 3 седмици. През пролетта и лятото лечебното действие на зелето е превъзходно. Колкото е по-прясно, толкова е по-добре. Колкото по-кратък е пътят от градината до стомаха, толкова действието му е по-резултатно. Дългото съхраняване отнема ефикасността му, а топлинната преработка разрушава активните антиязвени съставки в него.

За сладкия корен също има добри думи. Скандинавските учени са открили, че съставките му намаляват киселинността, стимулират отделянето на слуз и помагат на клетките на стомашната лигавица да се възстановят. Фармацевтичните компании дори са разработили лекарство от него – „Кавед S ”, в който са отстранили най-обезпокояващия компонент глицеризина. При един британски пит със 100 пацинти, използвали лекарството сладък корен, което се дъфче, било установено, че то е също толкова ефикасно, колкото и широко употребявания препарат „Тагамет”.

Внимавайте, обаче да не ядете твърде много сладък корен, особено ако имате високо кръвно налягане или сте бременна. Потенциалните странични действия са задържане на течности и изчерпване на калия, което води до повишаване на кръвното налягане.

Скандинавците са открили и че бобовите храни поглъщат по-голяма част от киселините. Добри качества показали също царевицата и неполираният ориз. Изследователите настояват пациентите да ядат повече фасул, особено червен фасул, който показва най-голяма антиацидна активност.

Зеленият чай, твърди д-р Юхихоко Хара, изследовател в областта на храненето в Япония, е също ефикасен в това направление, защото е богат на антибактериални, антиоксидантни полифеноли, наречени катехини. В чая има и известно количество кофеин, което би могло да стимулира секрецията на киселина, казва д-р Хара и заключава, че е по-добре да се пие чай без кофеин. Черният чай е по-популярен, но е с по-малко катехин от азиатския.

Експериментите сочат и храните и напитките, които предизвикват най-много киселини в стомаха. Учените стигнали до заключението, че „всяка от напитките е потенциален стимулатор за секрецията на стомашна киселина. Но, с най-активно действие са: млякото, бирата, севън-ап, кафе без кофеин, кафе с кофеин, кока-кола.
Лютите чушки и чесънът могат обаче да бъдат добро лекрство за язвите в противовес на общоприетото мнение. Съществува дори и лечебна рецепта на д-р Уейл – чай от люти чушки против язва: четвърт чаена лъжичка лютив червен пипер, накиснат в чаша гореща вода. Чушките действат със своето биоактивно вещество капсаицин, което стимулира нервите на стомашната стена, разширява кръвоносните съдове и подобрява кръвни поток. В чесъна пък действат диалил дисулфид и алицин, които с умереното си дразнене, предизвикано от производството на хормоноподобни вещства (простагландини), които повишават устойчивостта на стомашната лигавица.

Чаша кафе или вино не дразнят много лигавицата на стомаха, но не я и лекуват. По-големи количества са решително увреждащи. Бирата особено води до прекалено количество киселини и не се препоръчва. Отвратително е действието на горещите напитки и храни. Те са толкова увреждащи, че понякога дори водят до рак на хранопровода.
Яденето често и малко, вместо 3 пъти дневно не помага за излекуване на язвите; според диетичните препоръки на клиниката на Майо. Всъщност честото ядене може да бъде вредно, заради увеличаването на киселинната секреция, казват специалистите на клиниката. От друга страна, не е препоръчително да се ядат големи количества храна, която да разширява стомаха. 2 Ваши шепи храна за всяко ядене са достатъчни.

алтернатив-медесин.дарил.нет

Глисти при деца по д-р Спок

In Паразити on October 30, 2008 at 7:52 am

Майката е ужасена, когато намери глисти в изпражненията на детето, но това не е причина за отчаяние, нито пък указание за това, че не се полагат достатъчно грижи за него.

Оксиурите или остриците са най-често срещаната разновидност. Те приличат на бели конци с дължина около 8 мм. Те живеят в долната част на червата, но през нощта излизат навън около задния проход, за да снасят яйца. Те могат да се намерят там през нощта или пък в изпражненията. Причиняват сърбеж около ануса, който може да наруши съня на детето. В миналото се смяташе, че глистите са главната причина децата да скърцат зъби през нощта, но по всяка вероятност това не е така. Покажете глистите на лекаря. Срещу този вид глисти съществуват ефикасни средства, но те трябва да се прилагат под лекарски контрол.

Аскаридите много приличат на дъждовните червеи. Първото подозрение възниква, когато се открие някой от тях в изпражненията. Те обикновено не предизвикват някакви симптоми освен в случай, когато са много. Лекарят ще предпише лечение.

Понякога могат да се срещнат и анкилостоми. Те могат да причиняват хипотрофия и анемия. Болестта се прихваща от ходене с боси крака по заразена почва. Лекарят трябва да предпише съответно лечение.


“Грижи за бебето и детето” Б.Спок

Целиакия при бебета и деца по д-р Спок

In Хранителни алергии on October 30, 2008 at 7:47 am

Това заболяване не трябва да се изключва, когато има хронична склонност към учестени, обилни, диарични и миризливи изпражнения.

Обикновено състоянието със сигурност се потвърждава през втората година след раждането, но като се погледне назад, често може да се види, че то, макар и не постоянно, е съществувало и през второто полугодие след раждането. Болестта продължава няколко години.

Червата не могат да смилат мазнините и скорбялата от храната, и са особено чувствителни към глутена в пшеницата и ръжта.

Когато състоянието е тежко, детето е хипотрофично, но има голям корем. То е раздразнително и обикновено има лош апетит. Изпражненията са рядко кашави, миризливи и пенести (те шупват), но може да има и периоди на запек.

При лечението най-напред трябва да бъде елиминиран глутенът от храната (всички храни, в които има пшеница или ръж). Ако не се постигне значително подобрение, детето може да бъде оставено на диета от обезмаслено мляко или белтъчно мляко, извара и зрели банани. След значително подобряване на изпражненията и на апетита другите храни внимателно се прибавят една след друга в продължение на месеци: не тлъсто месо, плодови сокове и зеленчуци, несъдържащи скорбяла. От самото начало трябва да се дава поливитаминен препарат.

Това състояние се споменава тук, в случай че сте далече от медицинска помощ. При него трябва да потърсите помощта на компетентен лекар и да държите тясна връзка с него. Състоянието продължава дълго с много подобрения и влошавания даже и при правилно лечение.


“Грижи за бебето и детето” Б.Спок