Какви миомни възли възникват най-често?

Всичко миоми започват като малки възелчета в мускулната тъкан на матката. Разделянето на миомните възли има значение за диагностиката и лечението, като то може да стане в зависимост от различни критерии.

По отношение на размерите им разнообразието е голямо – те могат да бъдат колкото главичката на карфица или пък така да разширяват матката, че да симулират 6- или7- месечна бременност.

Освен това може да се наблюдава само един подобен възел или група от малки възли, които да бъдат разположени в различни области в матката.

В зависимост от посоката им на растеж се оформят средните три групи възли, които имат важно диагностично значение:

* субсерозни – обикновено се развиват от външната част на маточната мускулатура и продължават своя растеж извън матката, т.е. към коремната кухина и в този случай отвън те са покрити с перитонеум
* интрамурални – те се развиват в рамките на самата маточна стена и водят до нейното значително уголемяване, те са и най-честата форма на миомни възли
* субмукозни – тези възли се развиват към маточната кухина и са покрити с маточна лигавица, те най-често водят до по-сериозните симптоми на заболяването като значителното кървене; освен това именно те най-често се свързват с прояви на безплодие и аборт

Сравнително нерядко субмукозните и субсерозните възли могат да растат на краче – това са т.нар. педикулизирани миомни възли. Това означава, че възелът е свързан с вътрешната или външна повърхност на органа посредством тънка ивица тъкан.

пулс.бг

Яйчниковата поликистоза не води до стерилитет

Най-често срещаното заболяване на яйчниците е кистата, която се наблюдава при всяка втора жена. Най-общо казано, тя представлява образувание, съдържащо течност. Този мехур нараства, подхранван от кръвоносните съдове. Възможно е да се завърти, като по този начин се спира достъпът на хранителни вещества, в следствие на което се появяват силни болки в корема, повръщане и др. Откриват се при гинекологичен преглед чрез ехографско наблюдение. Различават се функционални и органични кисти. Първите се причиняват от смущения в мензисния цикъл. Те много често изчезват след мензис и не са канцерогенни. Функционалната киста не се нуждае от операция. Тя може да се излекува с помощта на медикаменти. Най-често помага приемът на прогестерон в големи дози. Противозачатъчните хапчета блокиратовулацията. Ако редовно приемате противозачатъчни таблетки, може никога да не се развие киста на яйчника. Другият вид кисти са органичните. Те са различни по произход и е задължително да бъдат оперирани, защото има опасност да дегенерират в рак. При нарастване притискат пикочния мехур или червата, което може да причини тежки усложнения, дори вътрешни кръвоизливи.

Лечението зависи от кистата. При функционалните кисти (те са 80 на сто от случаите) може да се приложи медикаментозно лечение.

Яйчниковата поликистоза има много варианти и повечето не водят до стерилитет. Те се уточняват с хормонални изследвания. Сега вече, ако се налага, кистата да се отстрани по безкръвен метод и да се обработи повърхността на яйчниците, което води до по-висока възможност за забременяван

лекар.бг

Какво представлява миомата?

Миомата представлява доброкачествен тумор, който се развива в мускулната тъкан на матката (миометриум), най-често в областта на нейното тяло. Заболяването се открива при 20% от жените на възраст между 20-35 години, като честотата му се повишава с възрастта. Така при жени на възраст над 40 години миомата се среща в около 40% от случаите, но с настъпването на менопаузата откриването и е рядкост. Забелязва се известна зависимост на състоянието и с това дали жената е раждала или не – обикновено нераждалите страдат по-често от появата на миомни възли в сравнение с раждалите жени.

Матката представлява кух мускулест орган, който е изграден от три слоя – ендометриум, миометриум и периметриум.

Ендометриумът съставлява лигавицата на органа, която търпи циклични промени в хода на ментруацията.

Миометриумът включва множеството гладкомускулни снопчета, които оформят основната част на матката. Сред тях често се разполагат и единични еластични и фиброзни влакна, които са по-силно представени в маточната шийка. Именно описаните мускулни влакна дават началото на развиващата се миома.

Най-отвън матката е покрита с тънка серозна ципа, наречена перитонеум.

пулс.бг

Поликистозни яйчници

Синдрома на поликистозните яйчници е едно от най-често срещаните хормонални нарушения в гинекологичната практика. Смята се, че от него са засегнати до 8% от жените в полово зряла възраст. Подведени от името, първото нещо с което правят асоциация пациентите е киста на яйчника и неволния страх от операция. Още веднага трябва да уточним, че не става въпрос за туморно заболяване, а нарушение в произвежданите от яйчника хормони, което при преглед с ехограф има характерен образ – множество малки кистички (фоликули). Диагнозата поликистозни яйчници се поставя на базата на три групи симптоми: нарушения в менструацията (оскъдна или отсъстваща до неправилни кръвотечения), белези на високо ниво на мъжките полови хормони (засилено окосмяване); ехографски – споменатите вече множество малки кистички на яйчниците. Всеки от тези симптоми сам по себе си не е достатъчен за поставяне на диагнозата, нещо повече – дори наличието на всички не винаги значи първичен проблем от страна на яйчника – възможно е други заболявания да се проявяват с картината на синдрома, което подсказва, че единствено лекаря може да направи точна преценка.

Причините за появата на заболяването не са напълно изяснени, въпреки сериозния напредък хвърлил светлина по отношение на механизмите водещи до развитието му. Явно е, че става въпрос за предразположение на самия организъм. Често има фамилна обремененост – майка, сестра, но досега не е изолиран определен ген, който де се посочи за причинител. Вероятно множество фактори могат да доведат до яйчниковата поликистоза, което обикновено става в късния пубертет или малко след него. Безспорна е връзката на синдрома с намалената чувствителност (резистентност) към инсулин (хормон регулиращ обмяната н захарите в организма). Поради това не трябва да ни учудва, че около10% от жените с поликистозни яйчници се очаква да развият диабет към 40г. възраст.

Мнозинството от пациентките имат рядко настъпваща менструация, понякога до пълно спиране на мензиса. Това са външните признаци на липсваща овулация – причина за безплодие. Наистина често първата причина водеща жената в лекарския кабинет е невъзможността да забременее. Освен безплодие, продължителните периоди без менструация увеличават риска от по-късно развитие на рак на маточното тяло, поради небалансираната и продължителна стимулация на маточната лигавица. В някои случаи липсата на менструация се редува с продължителни неправилни кръвотечения.

Поликистозния яйчник отделя повишено количество мъжки полови хормони (андрогени), които се проявяват със засилено окосмяване – по горната устна, брадичката, гърдите и долната част на корема. При оценката на окосмяването трябва да се имат предвид широките индивидуални и расови различия. Жените с по-тъмен цвят на кожата имат естествено по-засилено окосмяване. Акнето и омазняването на косата също могат да са причинени от високи нива на мъжките полови хормони.

Ехографската картина на поликистозния яйчник е типична – множество малки фоликули обикновено между 2 и 9мм (виж снимката – фоликулите са в черно и върху всеки е поставена жълта точка). Общият им брой във всеки яйчник трябва да е поне 12. При пациентка с редовни менструации и липса на признаци за високи нива на мъжките полови хормони поставянето на диагнозата поликистозни яйчници при рутинен ехографски преглед е повече от съмнително.

Наднормено тегло се среща в 30 до 75% от жените с яйчникова поликистоза. Повишеното количество мастна тъкан може да се дължи първично на заболяването, но от друга страна самата мастна тъкан променя обмяната на хормоните и влошава състоянието. Така се получава затворен кръг, пресичането на който е необходимо условие за успех на лечението.

Хормоналните изследвания са полезни за потвърждаване на диагнозата и имат особено място при неясни случаи – съмнения за други заболявания (например на надбъбречните жлези) имитиращи яйчникова поликистоза.

След всичко написано до тук следва логичния въпрос – как се лекува?

Изборът на лечебен план зависи от това, дали жената иска да забременее или не. И в двата случая при наличие на наднормена телесна маса пациентката трябва да положи усилия за намаляването и – по-ниско калорична храна и физическа активност. Дори 5% намаление на теглото може да има благоприятен ефект.

При жени, където безплодието е водещ проблем, стимулирането на овулацията е основен подход. Използва се главно кломифен цитрат. Друг медикамент, който няма официално такова приложение е метформина. Въпреки че е предназначен за лечение на диабет тип 2, самостоятелно или в комбинация с кломифен може да възстанови овулацията. Инжекционно прилаганите хормони поради по-високата си цена и особености на приложение са оставени за по-късен етап от лечението и най-вече при in vitro оплождането. Поликистозните яйчници се отличават с голяма чувствителност към тях и е възможно понякога да реагират със свръхстимулация, която е потенциално опасна. Съществуват още няколко класа медикаменти с по-ограничено приложение. Като цяло синдромът е благоприятен за медикаментозно лечение, но в случай, не неуспех и при изчерпване на всички други възможности остава оперативната фенестрация на яйчниците. Представлява създаване на малки „дупчици” по яйчниковата кора и се извършва с лапароскоп. Сравнително ефикасен метод за възстановяване на овулацията, но за съжаление никой не може да гарантира, че няма да доведе до сраствания пречещи самите те на забременяването. За това мястото му е на последния ред от лечебни дейности.

При жените не желаещи да забременяват всичко написано по-горе е възможно да бъде извършено, но едва ли е оправдано. Има много по-лесен подход и най-често това е предписването на противозачатъчни таблетки. Приемът им осигурява редовна менструация и намалява нивото на андрогените. Въпреки, че има медикаменти със специално действие срещу мъжките полови хормони, на практика всички съвременни контрацептиви имат добър ефект върху крайните симптоми. Различията са по-скоро в размера на рекламната кампания, отколкото доказани с проучвания данни. Алтернативно на приема на противозачатъчни таблетки, може да се прилагат някои хормонални таблетки – циклично по 10 дни всеки месец – така ще се поддържа менструалния цикъл. За окосмяването, което най-вече тревожи жените, е необходимо да се вземат козметични мерки, тъй като резултата от приема на таблетки е бавен. Може да се използва и ефлорнитин – крем за локално лечение с не лоши резултати.

Важно е пациентките да знаят, че е твърде вероятно симптомите да се появят определено време след края на всяко лечение. Това е така, защото все още първопричината е неизвестна и всички лечебни средства целят единствено прекъсване на определени вериги в развитието на синдрома. Например противозачатъчните таблетки имат много добър клиничен ефект, но не променят с нищо предшестващата инсулинова резистентност, дори е възможно обратното – да я утежняват. За това няколко месеца след спирането им е вероятно нещата да се върнат в изходна точка.

В края ще спомена, че жените с яйчникова поликистоза освен на споменатите по-горе рискове от развитие на диабет и рак на маточното тяло са с повишен риск от развитие на сърдечносъдови заболявания, което изисква да обръщат особено внимание на профилактичните прегледи

аг-специалист.ком

Гастрит и язва

В тази категория влизат няколко много разпостранени в обществото заболявания.
За по-добро запознаване с материята,ще разгледаме най-общо част от анатомията на храносмилателната система и нормалното й функциониране .

След като храната се поеме през устата ,тя последователно преминава през хранопровода, стомаха (чийто вход се нарича кардия,а изходът -пилор), дванадесетопръстника, тънките черва, дебелото черво и ануса. Хроничен гастрит се нарича възпалението на лигавицата на стомаха, язвата е дефект в стената на стомаха или дванадесетопръстника подобен на ниша, гастроезофагиалния рефлукс (ГЕР) – връщане на храна и стомашен секрет с повишена киселинност в хранопровода,езофагит-възпаление на лигавицата на хранопровода причинено от солната киселина на стомашния сок при ГЕР, пилороспазъм-функционално стеснение на изхода на стомаха непозволяващо преминаването на храната в дванадесетопръстника.

Оплакванията при заболяване от хроничен гастрит и язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника са – болка в горната трета на корема или около пъпа,подуване и тежест след нахранване,уригване,киселини и евентуално повръщане. При гастроезофагиалният рефлукс и езофагита,водещи симптоми са киселините и паренето зад гръдната кост,придружени с гадене и уригване. При пилороспазъм най-често има гадене и повръщане с киселини и уригване.
Тъй като оплакванията при тези заболявания са сходни,сравнително точна диагноза може да се постави с рентгенова снимка с контрастна материя или фиброезофагогастродуоденоскопия-изследване при което се оглеждат визуално измененията на гореспоменатите органи с гъвкава тръба с оптични влакна която се поема от пациента през устата.
Основните предполагаеми фактори за появата на тези заболявания са:наследственост,стрес,инфекция с един микроб-Хеликобактер пилори и нередовното хранене.

Лечението

на хроничният гастрит,язвената болест,ГЕР и пилороспазъма включва:
1.Хигиенно-диетичен режим-консумация на храни приготвени посредством варене, печене и задушаване и избягване на такива приготвени посредством пържене,опушване и паниране. Редовно,често и бавно хранене на малки порции с максимално добро сдъвкване на храната. След хранене избягвайте да си лягате 2-3 часа,вдигането на тежки предмети и напрягане. Предпочитайте по-широки и удобни дрехи.При ГЕР е препоръчително единият край на леглото откъм главата да се повдигне на 10-15 см.
Препоръчителни храни са:

# Зеленчуци и плодове-картофи(варени или на пюре), моркови, тиква, тиквички, ябълки, ягоди, банани, ориз.

# Млечни продукти-прясно и кисело мляко,сирене,извара.

# Тестени изделия-хляб,сухари,бисквити,солети,макарони,козунак,кифла,фиде,юфка,соя и соеви продукти.

# Месни продукти и яйца-нетлъсти меса(телешко,пилешко и риба),кренвирши,телешки салам,шунка,обикновен пастет,варени яйца.

# Растителни мазнини(олио,зехтин) и краве масло.

# Подправки-магданоз,чубрица.сол.

Храни които трябва да се избягват:
# Подправки-червен и черен пипер,люти чушки,дафинов лист,бахар и хрян.

# Млечни продукти-кашкавал и пушено сирене.

# Зеленчуци и плодове-фасул, леща, зеле, лук, чесън, ряпа, гъби, туршии, бакла, розде, кайсии, вишни, фастъци, орехи, бадеми и незрели плодове.

# Месни продукти-тлъсти меса, сланина, свинска мас, луканки, суджуци, саздърма, пастърма, консерви и други пикантни месни изделия.

# Алкохолни и газирани напитки и кафе.

2.Медикаментозното лечение трябва да бъде предписано от лекар.

Най-често използваните лекарства за цялата група заболявания са:

* Н1-блокери-Фамотидин,Ранитидин.

* Инхибитори на протонната помпа-Омепразол.

* Пропулсивни медикаменти-Метоклопрамид,Домперидон,Цизаприд.

* Антиациди-Алмагел,Алмалокс.

* Антибиотици за елиминация на Хеликобактер пилори в комбинация.

* Други-Де-Нол.

парамед.ком

Лечение на обилно повръщане

Обикновено повръщането е симптом на много и различни заболявания и не налага лечение само по себе си,освен в случаите когато то е многократно и обилно.

При повръщане което се повтаря повече от 3 пъти в рамките на 3 часа и особено когато е невъзможно поемането и задържането в стомаха дори и на течности,има опасност от обезводняване на организма и загуба на соли, което в крайните стадии може да има много сериозни последици и протича с отпадналост,безсилие,изостряне на чертите на лицето,сънливост и замъгляване на съзнанието до степен на кома(пълно безсъзнание).Другото усложнение на многократното повръщане е промяната в нормалната обмяна на веществата в организма,при която вследствие на прекратения прием на храна,поради изчерпване на запасите от гликоген и намаляване на нивото на кръвната захар,организмът започва да разгражда запасите от мазнини по неправилен начин водещ до вредни за него странични продукти(като ацетон) които също предизвикват болестни симптоми –отпадналост,ацетонов дъх от устата и замъгляване на съзнанието и допълнително повишаване на вероятността от обилно повръщане.

При наличието на гореизложените симптоми трябва спешно да се прекрати повръщането и да се компенсират загубите на течности и енергия,което става по венозен път чрез вливане на физиологичен разтвор и глюкоза(най ефективното лечение).

Схема на лечение.

1.Спират се всякакви опити за поемане на храна през устата в продължение на 6 часа след последното повръщане!На 6-ия час може да се започне захранване със обикновени солети и бисквити!На другият ден, ако проблемът е овладян се разрешава приемането през устата и на препечен хляб,варени картофи и варен ориз(без мазнина).Тази диета продължава няколко дни,а при наличие на диария и повече(поне 1 седмица).

2.Започват се опити за оводняване на организма с течности-компот разреден с вода(без плодовете) в съотношение 1:1 – на 10-15 минути по 2-3 глътки(комбиниран прием на вода и енергия-захарта в компота),вода,сокове(разредени),степ разтвори(2х разредени),чай,банка с 5-10% глюкоза.

3.Медикаментозно лечение при липса на ефект от горепосочените действия,дозирано на кг. телесна маса ½ час преди хранене:
Внимание-прочетете внимателно упътването и противопоказанията на избраният от вас медикамент. Не превишавайте посочената доза.

парамед.ком

Остра диария

Диария е изхождане на изпражнения с увеличено водно съдържание.Обикновено е многократно през деня,като се и променя цвета на изхожданията и миризмата.Често диарията е съпроводена с повръщане,като понякога то излиза на преден план.

Острите диарии са едни от най-честите заболявания през летния период.Причините за тяхната поява се разделят на:

1.Инфекциозни-
* Вирусни-ротавируси(най-честите причинители),ентеровируси,коронавируси,ентеровируси (коксаки и ехо),аденовируси…
* Бактериални-Салмонела,Шигела(дизентерия),Ешерихия…
* Микотични (гъбични)- обикновено при неправилна и безразборна употреба на антибиотици (Дисбактериоза).
* Паразитни.

2.Неинфекциозни-

* Грешки в храненето-храни съдържащи токсини или силно дразнещи храносмилателните пътища (пържени,мазни,люти,пикантни,хайвер от мряна…).
* Конституционални-алергия,синдром на раздразнено дебело черво, ензимопатии…

От всички изброени в класификацията причини, най-чести са вирусните (и то ротавирусните) диарии.Инфекциозните диарии в зависимост от мястото където се предизвикват се подразделят на Ентерит (възпаление на тънкото черво) протичащ с по-редки дори течни диарични изхождания с по-голяма опастност от обезводняване(дехидратация) и Колит (възпаление на дебелото черво) който се характеризира с по консистентни,кашави изхождания.Обикновено обаче,става въпрос за Ентероколит (едновременно засягане на тънкото и дебелото черво),а при възпаление и на стомашната лигавица се касае за Гастроентероколит,който протича и с повръщане (освен с диария).

Основният патологичен механизъм на заболяването е дехидратацията (обезводняването) дължаща се на повишената загуба на течности.Повръщането, високата температура и намаления прием на храна и течности допълнително влошават състоянието.

Клинична картина Водеща проява на заболяването са многократните диарични изхождания,чийто брой може да бъде от 2-3 до 20 и повече в най-тежките случаи.Могат да бъдат кашави или воднисти,зелени,зеленикави или жълтеникави,пресечени,с неприятна миризма и наличие на слуз. Същевременно може да се наблюдава безапетитие, подуване на корема, повръщане, болки, висока температура и отпадналост.В по-тежките случаи се появяват изостряне чертите на лицето,хлътване на очите,намалена еластичност на кожата,ацетонов дъх от устата,изсъхване на устните и езика който става бял и обложен,студени крайници с посиняване, бледа кожа, учестен пулс, спадане на кръвното налягане, първоначална възбуда последвана от сънливост и апатия,а в най-тежките случаи и кома (безсъзнание).

Лечението на острата диария във времето до лекарският преглед включва:

1.Хигиенно диетичен режим-водна пауза-в продължение на 6-9 часа се поемат само течности-вода, сокове, компот разреден с вода, степове и чай.През този период (до 6-я час от последното повръщане) не трябва да се поема никаква храна, а след изтичането му може да се приемат през устата обикновени солети и бисквити,и на другия ден в диетата могат да се добавят препечен хляб,варени картофи, варен ориз,варени моркови и препечени ябълки.Продължителността на това ограничение в храненето трябва да продължи 5-7 дни, или 2-3 дни след изчезването на диарията и другите прояви на болестта.
СТРИКТНОТО СПАЗВАНЕ на тази диета е ПЪРВОСТЕПЕННО УСЛОВИЕ за успешното лечение на диарията,и всяко едно отклонение от нея води до ново обостряне на заболяването и компрометиране на лечението.

2.Медикаментозно лечение-прахчета Смекта и Ентерол 250 които могат да се дават комбинирано.

Етиологичното лечение (според причината) е най-ефективно.То се провежда от лекар след установяване на вида диария,като за всеки случай на установена инфекциозна диария лекарят уведомява РИОКОЗ (Регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве-бившата ХЕИ) чрез специален формуляр-т.н. “Бързо известие”,а в най-тежките случаи пациентите се настаняват за лечение в Инфекциозно отделение.Хората които са имали контакт със болен от инфекциозна диария трябва да се явят при личния си лекар, който трябва да назначи изследване на всеки от тях за откриване на инфекциозният причинител.

Профилактика.
1.Спазване на добра лична и домашна хигиена-редовно миене на ръцете,измиване на плодовете и зеленчуците преди консумация,достатъчно варене на яйцата за консумация-минимум 15 мин., избягване на консумация на сурови и полусурови яйца (най-честият преносител на Салмонела)особено през летните месеци,когато трябва да се избягва и консумацията на боза.
2.Хигиенно-епидемиологичен контрол в обществените заведения. Включва-редовни прегледи и изследвания (най-вече за чревно заразоносителство) на работещите в заведения за обществено хранене,питейни заведения,кухненски блокове на детски и здравни заведения, предприятия за производство на храни и напитки,хранителни магазини и складове и др…
Редовна дезинфекция на подове и повърхности в гореспоменатите обекти,както и вземане на материал изследване (смив) от страна на РИОКОЗ от подове,повърхности,кърпи за ръце и др…
3.Профилактиката на неинфекциозните диарии включва избягването на храни които могат да предизвикат диария.Обикновено пациентите сами спазват тази мярка,вследствие на наблюдения от предишни епизоди на диариен синдром.

парамед.ком

Неприятна миризма от устата издава стомашни проблеми

Оригването може да е знак за болна жлъчка или невроза

Оригването представлява излизане на въздух без неприятна миризма. То настъпва обикновено след обилна употреба на газирани напитки – вода, шампанско и пр. В стомаха постъпват много газове. Те повишават налягането в него. Тогава мускулът, затварящ входния отвор на стомаха, не може да противодейства на обратното движение на газовете. Такова оригване в медицината се нарича “празно”. Често се случва на хора, които се хранят бързо и едновременно разговарят. Те неизбежно поглъщат много въздух. До прекалена проява на неприятния симптом води и консумацията на зеленчуци и плодове, богати на въглехидрати и целулоза, както и на ястия, засилващи процесите на ферментация в стомаха. По правило хората забелязват, че след консумацията на салата, алкохол и нещо газирано започват да се оригват.

Преяждането
също предизвиква това оплакване. Тогава то е съпроводено с връщане през хранопровода на храна от стомаха. За да се избегне състоянието, достатъчно е да бъдем внимателни: да пием по-малко газирана вода, да се храним със затворена уста и да не ядем твърде много наведнъж. Но оригването невинаги е толкова невинно. Когато е шумно и се повтаря многократно, то може да е една от проявите на стомашната невроза. Когато е съпроводено с горчив вкус, той се дължи на примес от жлъчка, а неприятната миризма показва, че в стомаха се задържа храна. Ако оригването се повтаря

по-често през пролетта
и се съчетава с киселини и болки в стомаха, може да сигнализира за гастрит (възпаление на стомашната лигавица) или за язвена болест. Понякога оригването е резултат от стесняване на пилора, т. е. на изходния дял на стомаха. Но може да се получи и при херния на диафрагмата. При всички случаи започне ли често да се повтаря, е нужна консултация с лекар, за да се открие причината и се приложи необходимата терапия.

стандартнщз.ком