Детето ми е с диария – да викам ли лекар?

Ето няколко признака, които изискват да отидете на лекар още същия ден
* Кръвениста диария – може да е признак за бактериална инфекция или алергия. Обадете се на лекаря. * Усилване на стомашните болки * Продължаваща загуба на тегло * Умерено до тежко обезводняване

РАЗПОЗНАЙТЕ ДАЛИ ДЕТЕТО ВИ Е ОБЕЗВОДНЕНО:

Умерено обезводняване:

* Детето не е активно и не играе, но е контактно
* Задържа погледа си във вашия и ви отговаря
* Устните са сухи и напукани, вътрешността на устата е леко суха
* Няма сълзи, когато плаче, но очите все още изглеждат влажни
* Пишка наполовина на обичайното
* Урината е концентрирана, с цвета на ябълков сок

Тежко обезводняване – потърсете лекарска помощ!

* Детето е отпуснато, неактивно, почти не задържа поглед и не реагира на гласа или докосването ви. Това е дефиницията за летаргия.
* Устните са напукани, вътрешността на устата е суха и лепкава без слюнка
* Няма сълзи, очите са сухи и потънали навътре
* Не пишка в продължение на 12-18 часа
* Особено необичайна раздразнителност наред с другите симптоми
* Бледност
* Ускорен пулс

биберонбг.ком

Билковите рецепти на баба Рада при стомашни проблеми

Срещу колит
Вземат се 150 г жълт кантарион, 300 г червен кантарион, 100 г бяло подъбиче и 100 г черен оман. На 1 л студена вода се слагат от 5 до 8 с. л. от сместа в зависимост от теглото на страдащия. Пие се 3 пъти на ден по една кафена чашка.

Срещу запек и хемороиди
В продължение на месец пийте по 1 ч. ч. сок от тиква на ден. След няколко дни почивка повторете за още един месец. Сокът от тиква помага при възпаление на пикочните пътища, хемороиди и безсъние.

При ентероколит и язва
До 3 ч. ч. на ден, смесени в равни части мед, сок от зеле и сок от моркови, се пият при ентероколити.

При инфекциозни заболявания и паразити
На болния се дават по 2 с. л. сок, а при язва на стомаха дозата е 3 чаши дневно. Сокът от зеле може да се смеси със сок от картофи в съотношение 1:1, като се прилага и при паразити в червата – по ½ чаша на гладно 3 сутрини подред.

Против язва
Три-четири пъти на ден преди и след ядене се изпива по една кафейна чашка сок от прясно грозде.

Срещу кървяща язва
3 г стръкове от дребна динка се заливат със 100 мл вряла вода. Кисне 10 мин. и се прецежда. Пие се по 1 кафейна чашка 2 пъти дневно след ядене.

При камъни в жлъчката
Вземат се 21 лимона. Изцежда се сокът от 1 лимон и се изпива с 1 ч. гореща вода. За 1 ден се пият 7 чаши вода с лимонов сок. Продължава 3 поредни дни.

При възпален далак
По 10 г нишадър, лимонтузу и индийско орехче се стриват на прах и се смесват. Разбърква се добре, правят се прахчета по 1 г и се пие по 1 прахче 3 пъти дневно на гладно.

по материал от блитц.бг

Лично аз не знам коя е “Баба Рада”, но част от рецептите знам, че са широко използвани и ефективни при съответните проблеми. Надявам се да помогнат и на Вас.

Ще ми е приятно да прочета и Вашето мнение за предложените рецепти.

🙂

Оригване

Оригването е симптоми, който пряко съпровожда киселинността в стомаха. То, разбира се, може да бъде и в резултат на приети газирани напитки.

Описание на оригване
Оригването може да се яви като еднократен акт, но може да бъде и на пристъпи. Това е силно затормозяващо и кара болния да се чувства много изтощен.

Причини за оригване
Причините за оригването са насъбралите се газове в стомаха. Те при определено налягане се изхвърлят от там.Това е неволево оригване.
Разбира се, съществува и съвсем съзнателно оригване, при което изхвърлянето на газове става по желание на пациента.
Има и неврогенно изхвърляне на газове. Газовете при него са съвършено без мирис.
Прекаленото ядене също може да предизвиква оригване.

Кога говорим за болестно оригване?
Това е в случаите, когато в стомаха има застой на храна, поради стеснение на пилора. В този случай оригването има гнилостна миризма или миризма на развалени яйца.
При камъни в жлъчката, спазми или възпаление на жлъчния мехур, също се наблюдава оригване.

европеа.ком

Тези колики ме побъркват!

До неотдавна (до средата на двайсти век) като медикаменти на първи избор лекарите са предписвали рутинно за лечението на колики транквилизатори и седативни средства. Няма никакво съмнение, че такива медикаменти са действали твърде добре. През шейсетте години обаче, те били изоставени, защото почнали да стават явни дългосрочните им последствия върху развитието на децата. Но тук-там, тези идеи живеят и до днес. Не стига че има възрастни лекари, които упорстват в предписването на фенобарбитал и пр., но и в по-скорошно време са били провеждани проучвания, които доказват как приемането на малки количества алкохол от кърмачета с колики води до намаляване на сумарната продължителност на плача. Само дето и алкохолът е в същата фармакологична група като всички използвани преди него транквилизатори и се очаква той да има същите дългосрочни последствия върху развитието на децата.

Както, надявам се, става ясно, вече се знае доста какво не са коликите. Все още обаче, не се знае почти нищо какво са и как да се лекуват. Ограниченото малцинство от бебета, които сякаш страдат от колики, но всъщност имат запек, лактозна непоносимост или хранителна алергия, съвсем скоро ще проявят и другите признаци на своето заболяване, така че не е разумно предварително да се правят заключения за подобни диагнози. Единствената все още неопровергана теория за детските колики е теорията за развитието на нервната система, но тя също така не е била и доказана. За медицинските работници е важно да не изказват неверни твърдения и да не дават неоправдани надежди. Всеки родител обаче, може да се съсредоточи върху следното:

· Да не се колебае да заведе бебето си на лекар за изключване на възможни здравословни причини за плача, различни от коликите. Може и да е нещо елементарно като отит, който се лекува лесно.

· Търпение – в края на тунела наистина има светлина. Коликите обикновено започват няколко седмици след раждането, стигат до своя апогей между втория и третия месец, а след края на четвъртия месец вече са почти на изчезване. Ако при прегледа и изследванията на бебето не се установят никакви медицински проблеми, коликите ще преминат, а след тях не се очакват никакви дългосрочни физически или емоционални последствия за детето.

· Вината за коликите не е на родителите и неспособността им да успокоят рожбата си не е отражение на родителските им способности като цяло.

· Родители, минали през същия тормоз могат да окажат добра морална подкрепа.

· Трябва да се избягват способи да успокояване, които са възбуждащи по своята същност или прибягването до доказано неефикасни (промяна в изкуствените млека, капки за колики) или вредни (транквилизатори) средства.

· Има смисъл да се опитват способи като повиване, ограничаване на възбуждащите фактори, “бял” шум, оставяне на тъмно.

· Един по един родителите е добре да си почиват. Кърмачето може да се оставя за известно време на другия родител, на баба или дядо, на приятелка или гледачка.

· Ако няма такива под ръка, но налице има автомобил, добре е бебето да се повози по път без много светофари и завои – успехът е почти сигурен.

· Ако освен плача се появят и други симптоми, трябва да се потърси лекарска помощ.

здравница.ком

8 теории за коликите

Теория за болката

Идва ни доста естествено, да си мислим че едно бебе с колики би трябвало да се измъчва от някакви болки. И в действителност, и майки, и баби в продължение на хиляди години са мислели така. Самата дума “колика” произлиза от старогръцката дума за болка. Останалите медицински колики като бъбречните и жлъчните са силно болезнени. Чрез научни изследвания обаче е установено, че детските колики не се държат на болка.

Съвременните учени са в състояние да измерват болката на физиологично ниво посредством мозъчните ни вълни, хормонални нива и други физиологични параметри. По този начин е било потвърдено, че новородените изпитват същата болка както и възрастните, при рутинни болезнени процедури като инжекции, обрязване и пр. Когато обаче, на такива изследвания се подложат бебета с колики, те показват съвсем различен физиологичен отговор. Той няма нищо общо с болката. Но изглежда твърде близък до гнева – какво би могло да означава това, можем само да гадаем…

Теория за газовете

Идеята, че коликите трябва да са по някакъв начин свързани с газовете, се корени в повсеместното наблюдение как бебетата с колики изкарват много газове под формата на пърдеж или оригване. Научните изследвания обаче, показват че кърмачетата нямат колики защото имат газове, а тъкмо обратното – те имат газове, защото имат колики. Най-убедителното доказателство за това са проучванията, при които у кърмачета без колики изкуствено са били предизвиквани газове посредством медикаменти или специални диети. В резултат тези бебета изкарвали много газове, но не плачели повече. Други доказателства срещу теорията за газовете идват от проучвания върху капки за колики като Саб симплекс. Тези капки действат или не в зависимост какво се проследява – ако се следи количеството изкарвани газове, капките наистина го понижават. Но ако се следи сумарното време и интензивността на плача, капките за колики са доказано не по-ефикасни от плацебо. Понастоящем се смята, че бебетата поглъщат доста въздух докато плачат и той трябва по някакъв начин да излезе. Именно коликите обясняват газовете, а не обратното.

Теория за алергиите

Един стомашночревен проблем, който е донякъде свързан с коликите, са хранителните алергии. Тази връзка обаче, е слаба и касае едно ограничено малцинство от кърмачета с колики. Бебетата с признаци на хранителна алергия първоначално могат да изглеждат като страдащи от колики. Те обаче, само за няколко седмици развиват и други симптоми на хранителните алергии като екзема, повръщане, разстройство, кървави изпражнения и изоставане в растежа. При появяването си тези симптоми правят диагностицирането на хранителните алергии лесно, а те се появяват при почти всички кърмачета с хранителни алергии. И докато някои бебета с колики (първоначалната картина на хранителните алергии) се повлияват при преминаването към хипоалергенни изкуствени млека, това е пренебрежителен процент от всичките бебета с колики. А понеже хипоалергенните изкуствени млека са скъпи и не толкова хранителни като стандартните млека, прехвърляне към такива не се препоръчва за кърмачетата с колики, преди да са развили сигурни признаци на хранителна алергия.

Теория за стомашночревните проблеми

Болки при новороденото могат да се предизвикат и от гастроезофагеален рефлукс, но той обикновено се придружава от необичайно силни повръщания, понякога съпроводени от закашляне, давене и изоставане в растежа.

Лактозната непоносимост се състои в неспособност за храносмилане на основното млечна захар. Тя не е от групата на хранителните алергии и няма нищо общо с тях. Характеризира се с изразена фамилност и понякога може да се прояви първоначално като колики. Новородените с това заболяване имат и други симптоми освен плача – на първо място повръщане и забавяне на растежа.

Обикновеният запек също може да се прояви първоначално като колики, но разпознаването му не е трудно, понеже кърмачето има твърди изпражнения. Също така лесно би трябвало да се разпознава и лактозната непоносимост, а и двете се повлияват от прости мерки като промяна в диетата и размекващи изпражненията средства. Те трябва следователно, да се разглеждат отделно от същинските колики и да не се свързват с тях.

Теория за стомашночревните проблеми – други

Някои родители са склонни да винят за коликите съдържанието на желязо в изкуствените млека, или смятат че може да е намесена и някаква друга хранителна “непоносимост” различна от алергиите. Мнозина лекари насърчават подобно мислене като сменят на сляпо изкуствените млека в опити да лекуват коликите. Всъщност, количествата желязо в кърмата или дори в подсилените изкуствени млека не е в състояние да предизвика стомашночревни проблеми.

Данните от клинични проучвания доказват, че смяната на изкуствените млека в каквато и да било насока при липсата на клинични признаци за алергия, запек или лактозна непоносимост, е не по-ефикасна при лечението на колики от плацебото. Били са изследвани и много други аспекти на стомашночревните функции при кърмачета с колики. Вероятността тези деца да израснат нормално и да могат да храносмилат нормално не е нито по-малка, нито по-голяма, отколкото за останалите бебета без колики.

Целият храносмилателен тракт на кърмачета с колики, починали при несвързани с това обстоятелства (напр. злополуки), е бил изследван от край до край под електронен микроскоп и между тях и останалите бебета не е била открита никаква разлика. Кърмачета с колики са били проследявани през детството и юношеството до пълната им зрялост и честотата при тях на по-късно проявяващите се стомашночревни заболявания (като възпалителните дебелочревни болести, леснодразнимото дебело черво, язвите, болестите на жлъчката, черния дроб и задстомашната жлеза) не е по-различна от тази на общата популация, нито от тази на индивидите без колики в кърмаческа възраст.

Психо-социалната теория

Популярна в края на седемдесетте и началото на осемдесетте години на двайсти век, тази теория е свързвала коликите с лошото привързване между майката и новороденото. Това са годините с множество изследвания върху привързването на кърмачетата и тогава е изглеждало логично бебетата с трудности в този процес да имат и колики. Но при стриктното проследяване в множество психологически научни програми на майки с бебета както със, така и без колики, било доказано, че не съществува връзка между качеството на кърмаческото привързване и сумарната продължителност на плача. Даже някои зле привързани и небрежни родители имали много тихи и кротки бебета, докато на някои от най-внимателните и добре привързани родители бебетата били с най-тежките колики. Като цяло доказателствата сочели, че няма никаква връзка между поведението на родителите спрямо бебетата им и детските колики.

Tеорията за темперамента

Друга разпространена теория се опитвала да изтъква коликите като ранна проява на “труден” характер. При дългосрочното проследяване на децата с колики било обаче доказано, че няма никаква връзка между тях и коефициента на интелигентност, личностните характеристики, успеха в училище, детската престъпност, както и множество психични проблеми като депресиите, тревожността и личностните разстройства. Накратко, коликите нямат нищо общо с психологията на индивида.

Tеорията за развитието на нервната система

Това е единствената теория, която все още не е напълно опровергана и според нея коликите се държат на неврологична незрялост. По всеобщи наблюдения бебетата с колики по-лесно се превъзбуждат от останалите бебета и веднъж превъзбудени, много по-трудно се успокояват сами или от други хора. Счита се, че при тези кърмачета нужното, но сравнително незряло умение е контролът на състоянията. Това е умението да се поддържа комфортно психическо състояние (като бодрост или сън) и способността за преминаване от дискомфортно към по-комфортно състояние (също като дремещия, който се опитва да се разсъни или да заспи, а плачещият – да се утеши). Това умение, също като паметта и речта укрепва с израстването. Болшинството възрастни се справят по-добре от децата, големите деца се справят по-добре от малките, а някои новородени – по-добре от други.

Tеорията за развитието на нервната система се подкрепя от някои наблюдения. Първото е, че всички бебета с колики накрая се оправят – обикновено до края на четвъртия месец. Второто е, че употребата на стимулиращи стратегии за успокояване като друсане, песни, говорене, хранене, подмяна на пеленките и пр., обикновено води до обратния резултат при бебетата с колики. За разлика от тях, стратегиите с потискане на стимулирането като повиване, оставяне на тъмно, “бял” шум, са по-успешни. В съответствие с тази теория, в САЩ се продава устройство, което произвежда вибрации и монотонен шум и се закрепва за креватчето като симулира равномерно пътуване с автомобил. Макар да не върши работа за всяко кърмаче с колики, това устройство като безвредно е с предимство пред други възможни терапии. Поддръжниците на тази теория препоръчват и други подобни средства като повиване, поставяне на тъмно и избягване на превъзбуждането.

здравница.ком

Дали това са колики?

Нищо не притеснява родителите така, както едно новородено, което не иска да спре да плаче. Но всички бебета плачат – това е единственият им начин да общуват и затова те плачат по най-различни причини. Понякога са гладни или жадни, понякога им се спи, понякога искат да им се обръща повече внимание, понякога – да ги оставим на спокойствие. Понякога са превъзбудени, а понякога се отегчават. Случва се и да са болни или нещо да ги боли. Често бебето само не знае защо плаче – може просто да е в лошо настроение. Също като нас – ние да не би винаги да знаем защо плачем?

Обикновено родителите намират начини да успокояват своята рожба като се научават или да разчитат подаваните от бебето сигнали, или да усещат нуждите на бебето, или просто по пътя на пробата и грешката. Но новородените са си различни и всяко се утешава по различен начин. Някои – по-лесно от други. Дори трудните за успокояване бебета обикновено сами спират да плачат в продължение на един интервал от време, който не е чак толкова изнервящ за родителите им. За съжаление обаче, това не винаги е така. Някои бебета продължават да плачат мъчително дълго време и изключително трудно се поддават на успокояване. И в случаите, когато липсват други важни симптоми и медицинският преглед не установява признаци на някакво заболяване, този феномен получава названието “детски колики”.

Горното определение за коликите е такова неточно и “субективно” по необходимост. То е принудено да разчита на думи като “мъчително дълго”, макар самият плач да се превръща в мъчение за всеки родител след различно време. За някои, всичко с продължителност над няколко минути е “мъчително дълго”, докато други биха почнали да се притесняват едва след няколко часа. Научните изследвания върху плача на новородените са установили, че “средностатистическото” бебе плаче сумарно между два и три часа на денонощие. И така, за изследователски цели определението за коликите приема сумарна продължителност на плача над четири часа в денонощие. За родителите обаче, няколкото минути изглеждат като часове, а четирите часа – като цяла вечност. По тази причина родителите почти никога не са в състояние точно да определят сумарната продължителност на плача на своите рожби. Ежедневната практика би трябвало да се съобразява с родителите и като колики да се дефинира онази сумарна продължителност плач, която е “мъчително дълга” за тях. Това разбира се, до голяма степен се влияе от факта, доколко способни се чувстват те да успокояват собственото си чедо. Трябва да признаем, че неспособността да успокоиш бебето си, е в състояние да действа твърде отчайващо. Затова и по-често се нарочват за страдащи от колики онези бебета, които по-трудно се поддават на успокояване, макар сумарната им продължителност на плач да не е по-дълга от тази на бебетата, които сумарно плачат много, но се успокояват лесно.

Малко са състоянията в ранното детство, които са така неразгадани както коликите. Родителските и медицинските виждания по този проблем са доста противоположни. Основна причина за това е, че болшинството от “интуитивните” и “очевидни” начини за възприемане и третиране на коликите не се съобразяват с фактите и с научните изследвания. Всички досега предложени теории за обясняването на детските колики, са били или опровергани след клинични проучвания, или по своята природа са били научно непроверяеми. Коликите са един от онези отчайващи медицински проблеми, за които се знае повече какво не са, отколкото какво са.

Това разбира се, не помага на родителите, побъркващи се с коликите на своята рожба. Те очакват лекарите да знаят какво ги причинява и настояват да им бъде предписано ефикасно лечение. Искреното разяснение, че не съществува никакво доказано средство за лечението им, твърде лесно бива изтълкувано от родителите като незнание или безхаберие от страна на лекаря. Знаейки добре това, мнозина иначе добри лекари, за съжаление са поддават и постъпват нечестно. Вместо да признаят незнанието и безсилието на науката по отношение на този проблем, те прибягват до позоваването на съмнителни и отдавна опровергани теории, както и до предписването да терапии, които в най-добрия случай са недоказани, или за които се знае, че не са по-ефикасни от плацебо, или дори до някои определено вредни лекарствени средства.

здравница.ком

Хранене по Аюрведа

Какво е Аюрведа? – Наука за хармония и здраве

Какво е Хранене по Аюрведа?

Ако искате да приложите науката за хармония и здраве Аюрведа в живота си, започнете с храненето. Организирането на храненето предполага отработване на някои естествени правила, препоръчвани от Аюрведа:

– Яжте в спокойна обстановка и се наслаждавайте на храната.
Хранете се винаги седнали, редовно и по възможност по едно и също време. По време на хранене не трябва да работите, да гледате телевизия, да четете. При това стремете се да говорите по-малко.

– Яжте винаги тогава, когато сте гладни
И последната храна е напълно смляна – 3-6 часа след последното хранене. Избягвайте да се хапвате между храненията.

– Обядът трябва да бъде основното ви ядене.
Вечер яжте само лека храна и преди всичко не много късно. След ранната вечеря и преди заспиване по възможност не се хранете, понеже храната трудно се преработва и пречи на съня.

– Яжте на спокойствие
Нито бързо, нито бавно. Оставете свободно място в стомаха, за да се осъществи правилно храносмилателния процес.

– След хранене трябва да се чувствате подсилени и доволни, а не тежки и пълни.

– Към яденето пийте топла вода, чай или сок.
Ако пиете мляко, пийте го отделно или заедно със сладки храни. (Според Аюрведа сладки храни са повечето зърнени храни и плодове.) Кипнато за кратко време и подправено, то се приема най-добре от организма. Млякото е самостоятелна храна

– Вашата храна – поне на обед – трябва да съдържа всички шест вкусови усещания. (Според Аюрведа вкусовите усещания са: сладко, кисело, солено, тръпчиво, лютиво и горчиво.) В избора на храна се насочвайте и от вашите нужди. Тялото ви показва чрез апетита това, от което имате нужда, за да бъдете в равновесие. Желанието за употреба на храни, които вредят на тялото, е резултат от недобри навици или когато сте излезли от равновесие и затова нямате усет към нуждите на тялото си.

– Избягвайте алкохол, кафе, газирани напитки и шоколад.

– По възможност вечер не яжте кисело мляко, извара, сирене, а също и никакви други животински белтъчини – месо и риба.

– Не гответе и не печете ястия с мед, понеже загретият мед произвежда шлаки.

– Избягвайте ледено студени храни и напитки, понеже отслабват храносмилателната сила.

– Веднъж приготвени храни не бива да затопляте втори път. Хранете се с прясно приготвена храна.

– Храната трябва да бъде вкусна, добре подредена и да бъде радост за окото. Трябва да стимулира всичките сетива: основно мирис, вкус и зрение.

– Приготвяйте своята храна с любов в една спокойна и щастлива атмосфера.

– Научете се да различавате какво е добро за вашето тяло. Учете се! Когато имате понякога влечение към нещо, което знаете, че не е добро за тялото ви, спокойно го опитайте. Дъвчете го внимателно и се опитайте да разберете какъв е истинският му вкус.
Ако сте осъзнали вкусовите качества и съдържащите се в храната вещества, този опит ще ви ръководи и в бъдеще. Често по този начин се премахва желанието за консумация на нездравословни храни. Например: шоколад – какво ви се яде от шоколада – сладко – захар или горчиво – какао?

– Доброто качество на храната, балансираното й количество и правилният ритъм на приемане я превръща в мощно лекарство, което ни подсилва и лекува.

– Храносмилателната сила се нарушава най-много от прекалено много или прекалено често ядене. Такова действие имат и белтъчните храни, когато се приемат вечер.

– Причина за газове и чувство за умора е четенето, а през последните десетилетия – и от гледането на телевизия по време на ядене.

– Равновесието в резултат на правилната обмяна на веществата в телесните тъкани и редовното отделяне на хранителните отпадъци, както и щастливото състояние на духа и сетивата, са предпоставка за здраве.

– Аюрведа предлага да се ръководим от вътрешното си чувство и да се учим какво е добро за всеки един от нас индивидуално.

Тези кратки предписания са съществена част от разбирането за храненето, което Аюрведа ни предлага. Те са и важна първа стъпка в изграждането на здравословен стил на живот. В съчетание с добре балансирани рецепти, индивидуално подбрани според вашия телесен тип, те ще ви помогнат да се научите да се храните така, че да бъдете здрави и щастливи и да водите живот в съгласие със себе си.

здравница.ком

Хомеопатични лекарства премахват газове и киселини

Много хора се оплакват от парене в областта на епигастриума и зад гръдната кост; от киселини, болки и подуване на корема, газове, запек, който периодично може да се редува с разстройство и др.

С определени изследвания може да се установи имали гастрит или язва. По-често обаче не се открива явно увреждане, а оплакванията са налице. Става въпрос за един широк спектър от стомашно-чревни заболявания, който се повлиява много добре от хомеопатични медикаменти, особено ако те се съчетаят с приемането на определени билкови чайове и със спазването на двигателен и хранителен режим.

Предимствата на хомеопатичните медикаменти, повечето от които са получени от растения и минерали, са тези, че стимулират организма сам да се бори със заболяването, че са абсолютно безвревни и че могат да бъдат приемани както от бременни жени, така и от хора с алергии и с хронични бъбречни или чернодробни заболявания.

Asa fetida. Това е един от основните хомеопатични медикаменти, използвани при повишено образуване на газове в стомашно-чревната система, съпроводена от чести оригвания и от спазми по хода на хранопровода.

Robinia pseudacacia. Ако имате киселини и чувство за парене зад гръдната кост, това лекарство може да помогне за намаляване на киселинността на стомашния сок.

Nux moschata. Индикация за предписване на този медикамент е прекомерното образуване на газове независимо от вида на консумираната храна.

Antimonium crudum. Французите наричат това лекарство “свинско”, защото то се използва най-често при чувство за тежест в стомаха и приа оригвания, дължащи се на преяждане.

Когато става въпрос за колики, променящи локализацията си и провокиращи се от емоции и стрес при хора с по-лабилна нервна система, най-подходящия медикамент е Ignatia.

За да има траен ефект от хомеопатичното лечение, лекарят хомеопат провежда специално интервю с пациента, след което на базата на неговите физически и характерови особености и съобразявайки се с евентуални съпътстващи заболявания и наследствени предразположения изписва най-подходящия медикамент за случая, който да лекува организма като цяло, а не само отделни негови оплаквания.

здравница.ком

Копъра премахва газовете и глистите от стомаха

Копър /Anethum graveolens/

Описание:
Едногодишно растение с набраздено кухо стъбло.Цветовете са жълти. Плодовете са 3-5 мм дълги, яйцевидни, двесеменни. Цъфти през юли – август.

Разпространение:
Расте като диворастящо само в южната част на Черноморското крайбрежие и край р.Дунав. Отглежда се в цялата страна. Употребяема част:
За лечебни цели се използват зрелите плодове и цялата цъфтяща надземна част в свежо състояние.

Лечебно действие:
Газогонно, потискащо централната нервна система. Действа успокояващо до сънотворно. Лечебният ефект на копъра се дължи основно на съдържащото се в него етерично масло. Установена е и спазмолитична активност, пикочогонно и противоглистно действие. Надземната част на растението има антибактериално действие, повишава съпротивителните сили на организма срещу заболявания, увеличава апетита.

Приложения:
• при деца с ленив стомах, безапетитие, запек с колики, задръжка на газове
• стимулира храносмилането, подобрява апетита, премахва коликите
• отхрачващо средство при бронхити и коклюш
• при хронична коронарна недостатъчност, като профилактично средство срещу пристъпи на стенокардия, както и при спазми на гладката мускулатура на органите в коремната кухина.
• Употребява се и като нервоуспокояващо средство, особено при кърмачета.
• В българската народна медицина плодът се използва при безсъние, стомашни болки, болести на жлъчката и далака, хълцане, за повишаване количеството на млякото у кърмачките, при кашлица.
• Плодът се употребява още при главоболие, като средство, укрепващо кръвоносните съдове, при камъни в бъбреците и пикочния мехур, при болезнено уриниране, газове и повишено кръвно налягане (настойка от стръковете).
Вътрешно приложение: 1 чаена лъжичка леко счукани плодове се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно.

здравница.ком

Гъбата ШИИТАКЕ помага при язва

Гъбата Шиитаке (наричана Императорската гъба и „Гъба Жен-Шен”) има три хиляди годишна история на култивиране и използване за лечебни и кулинарни цели.

Шиитаке се прилага успешно при:

* Съпътстваща терапия на раковоболни и при страдащи от доброкачествени тумори на храносмилателните органи (слюнни жлези, черва, стомах, жлъчка, панкреас), на черния дроб, белите доробове, яйчниците и при левкемия.
* Химиотерапия (за смекчаване на страничните ефекти)
* Атероскероза, повишен холестерол
* Високо кръвно налягане и проблеми с кръвоснабдяването
* Опастност от сърдечен инфаркт
* Жълтеница, повишено ниво на пикочна киселина
* Артрит
* Ревматизъм
* Бронхит
* Отслабена имунна система, инфекции (гъбични, вирусни, бактериални, хламидиални и др.)
* Синдром на хроничната умора
* Диабет
* Алергии
* Стомашни язви
* Автоимунни заболявания (Множествена склероза- възтановява миелиновата обвивка на нервните влакна; склеродермия, полиартрит, лупус еритематодес, бронхиална астма, автоимунен тиреоидит)
* Мигрена
* Бучене в ушите
* Вирусен Хепатит B
* Психоневрологични заболявания (страх, безпокойство, депресия, нощно напикаване)

Шиитаке се споменава в многобройни литературни сведения като лековита гъба с широк спектър на действие. Гъбата или екстрактът от нея се прилагат с голям успех като съпътстваща терапия при раково болни в Китай и Япония, както и отскоро в САЩ, Русия, Унгария, Германия, България и др.

Антивирусното й действие е доказано още през 70- те години на 20- ти век.
Онова, което е доказано при мишките през 70- те години, днес вече е многократно потвърдено и при хората. Причината за високоефективното противовирусно действие е в рибонуклеиновата киселина на гъбата Шиитаке. Тя е призната за извънредно силен стимулатор на производството на интерферон, който действа срещу сякакви инфекции. Антитуморното й действие се дължи предимно на съдържащия се в гъбата полизахарид лентинан.

Шиитаке е единствената гъба, която може да даде алергична реакция. В такъв случай, тя се употребява като маслен препарат (смесена с ленено олио или зехтин) и тогава може да се назначава даже и на деца до 5 годишна възраст.

При склонност към кръвотечение и тромбоцитопения назначаването на Шиитаке е противопоказно. Да не се приема едновременно с аспирин!

здравница.ком