Апендицит

Какво представлява апендикса?

Апендиксът е сляпо завършващ, извит израстък прикрепен за началната част на дебелото черво /цекума/. По вътрешната си повърхност е покрит с клетки, отделящи оскъдно количество слузест секрет, който се оттича към цекума. Стената на апендикса съдържа най-вече мускулна и лимфна тъкан. Последната е част от имунната система на организма и участва в производството на антитела.

Какво наричаме апендицит?

Апендицитът представлява възпаление на апендикса. Той настъпва в резултат на блокиране по различни причини на оттока на апендикса, най-често при натрупване на гъст слузест секрет, от фекални маси навлезли от цекума или разрастване на наличната лимфна тъкан. При това се създават условия бактериите, които нормално живеят и се развиват в апендикса да проникнат в стената му и да провокират развитието на възпалителен процес.

При напредване на възпалението може да засегне и перитонеума (тънка ципа, която покрива вътрешната повърхност на коремната кухина и голяма част от органите разположени в нея), както и да се разкъса апендикса, при което съдържимото му да се излее в свободната коремна кухина .

В САЩ остър апендицит развива годишно 1 от всеки 500 души. В световен аспект заболяването засяга 6% от населението. Особено често се наблюдава във възрастта между 10 и 30 години. Повишено внимание заслужава в детската и старческа възраст поради повишеният риск от усложнения.

Какви са особеностите на апендицита при деца и при възрастни?

При децата апендиксът е по- къс, няма характерната извита форма като при възрастните, а мястото на вливането му в цекума е по- широко, което улеснява навлизането на хранителни материи и фекални маси в него. Ето защо острият апендицит е особено чест в детската възраст.
В старческата възраст апендиксът постепенно атрофира и луменът му се затваря, което е причина за значително по-ниската честота на острия апендицит у възрастни хора. При тях оплакванията са слабо изразени и неспецифични, което затруднява ранното поставяне на диагнозата и позволява настъпването на редица усложнения.

Какви са симптомите при остър апендицит?

Най- честите симптоми са:

* внезапно настъпила силна коремна болка. Тя се появява обикновено нощем и в сутрешните часове. В началото е по- скоро дифузна и слабо локализирана. Постепенно става по- интензивна и се съсредоточава в долната дясна четвърт на корема. Установяването на болката на посоченото място е показател за разпространяване на възпалителния процес върху перитонеума
* остро настъпили гадене и повръщане
* фебрилитет (повишение на телесната температура)
* нарушение във функционирането на храносмилателния канал, което може да се прояви под формата на запек (констипация) и задръжка на газове или обратно- под формата на диария.

Как се поставя диагнозата остър апендицит?

Ако Вашият лекар се съмнява, че имате остър апендицит, той ще Ви разпита подробно за Вашите оплаквания и ще Ви направи пълен преглед, търсейки симтоми на заболяването. При прегледа ще провери дали имате болезненост при натиск в проекционното място на апендикса върху коремната стена (наличието й говори в полза на диагнозата). При настъпило засягане на перитонеума болката се засилва при натиск и бързо отдръпване на ръката на посоченото място.

Вашият лекар би могъл да прецени, че е необходимо провеждането на:

* изследване на кръвта, което евентуално да покаже повишен брой на белите кръвни клетки (левкоцити) и други признаци на възпаление.
* общо изследване на урината, което включва оглед под микроскоп за наличието на бели и червени кръвни клетки, бактерии. То е необходимо за отдиференциране на острия апендицит от възпаление на пикочо-проводните пътища,което може да даде подобни оплаквания.
* ултразвуково изследване (ехография) на коремни органи. Ултразвукът в някои случаи позволява изобразяването на увеличения апендикс или наличието на абсцес в съседство. Той се използва и за отдиференцирането на острия апендицит от други заболявания протичащи по сходен начин.

Защо понякога е трудно поставянето на диагнозата остър апендицит?

Разположениетона апендикса в корема и ориентацията му спрямо цекума са силно вариабилни. Като част от червата, апендиксът има мезентериум- ципа, посредством която се прикрепва към другите органи в коремната кухина. В случай, че мезентериумът му е прекалено дълъг апендикса може да притежава известна подвижност и да не бъде строго фиксиран, което променя значително оплакванията при остър апендицит.

Поставянето на диагнозата обикновено е затруднено и в първите часове на заболяването, поради неспецифичния характер на оплакванията. Необходимо е да се отбележи, че редица други заболявания могат да дадат подобни симптоми и отдиференцирането им понякога е особено трудно.

Какви са усложненията на острия апендицит?

Най-честата компликация на острия апендицит е перфорацията (разкъсването на апендикса). Това може да доведе до:

* образуването на периапендикуларен абсцес (кухина изпълнена с гной, разположена в съседство на апендикса)
* развитие на дифузен перитонит (възпаление в свободната коремна кухина обхващащо перитонеума)

Сериозно, но сравнително рядко срещано усложнение е преминаването на бактериите, причинили възпалителния процес на апендикса в кръвообръщението. Състоянието се означава като сепсис, свързано е с увреда на редица органи и системи и има тежко, животозастрашаващо протичане.

Как се лекува острият апендицит?

Острият апендицит се лекува оперативно.

Хирургичната интервенция се извършва по спешност, под обща анестезия и се означава като апендектомия. Хирургът изрязва апендикса, след което внимателно зашива мястото му на прикрепяне към цекума. Той прави оглед и на тъканите, разположени в съседство като търси белези за разпространение на възпалителния процес.

Необходимо е провеждането и на антибиотично лечение.

пулс.бг

Язва

Описание:Болните се оплакват най-често от болка в горната част на корема близо до пъпа. Тя се появява на гладно, нощем, преди или след хранене.

При стомашна язва е характерна ранната болка след хранене, а за дуоденалната – късната болка след нахранване, болката на гладно и нощната болка.

Обикновено болките се изострят пролетно и есенно време, продължават няколко седмици, след което затихват и изчезват. В някои случаи болестта протича безсимптомно, безболково.

По-рядко се наблюдава повръщане, след което оплакванията намаляват. При повечето болни са налице гадене и парене в горната част на корема. Апетитът е нормален, а понякога повишен.

Често болните се оплакват от променливо настроение, лесна раздразнителност, безсъние. Почти у половината от тях се установява понижено артериално налягане.

томилхерб.ком

Хемороиди

Описание: Хемороидите представляват подуване (разширение) и/или нагъване на нормално съществуващи вени в крайните части на дебелото черво (ректум) и неговото отвърстие (анус). Хемороидите са „разширени вени“, подобни на тези, които виждаме на краката.

Те често се възпаляват, запушват (тромбозират) и кървят, което води до появата на оплаквания.

Хемороидите биват:
– вътрешни – разположени вътре в ануса (невидими при външен оглед)
– външни – разположени под кожата около ануса (виждат се като възли)

Най-честите причини за поява на хемороиди са:
– запек
– продължително седене
– твърди изпражнения (ограничен прием на вода и баластни вещества-фибри)
– диария
– бременност и раждане
– вдигане на тежки предмети
– наследственост

Най-често срещаните симптоми са:
– болки около ануса
– сърбеж
– кървене
– парене
– зачервяване
– видим възел на ануса или около него

томилхерб.ком

Хроничен колит

Описание: Острото възпаление на дебелото черво (Колит) е сравнително често както у деца, така и у възрастни хора.

Колитът се причинява от различни инфекциозни агенти /коли-бактерии, салмонела, шигела/, от протозои /амеби/, от диетични грешки, от химични отрови, които се елиминират или всмукват от дебелото черво.

Колитът започва остро, със силни коликообразни болки по хода на дебелото черво. Появява се диария, като многократно се изхождат течно-воднисти или кашави шуплести изпражнения, които понякога са примесени със слуз и кръв. Много често телесната температура се повишава до 38 градуса С. Болните са отпаднали, обезводняват се за няколко часа. Езикът е зачервен и сух. Артериалното налягане се повишава.

томилхерб.ком

Хроничен запек

Описание: Всяка затруднена дефекация през интервал по-голям от три дни, се приема като запек.

Изпражненията са сухи, твърди, малки по обем. Коремът се подува, може да има болка при дефекация.

Констипацията се обуславя от неефективна перисталтика, механично препятствие на пасажа, обменни нарушения и др.
Най-честите причини са: промяна на навиците; намален прием на фибри; заседнал начин на живот; пътуване; намален прием на храна; прием на малко течности; интестинални заболявания; бременност; хемороиди; депресия; медикаменти; диуретици; продължителна употреба на лаксативни средства и др.

томилхерб.ком

Хранителни алергии

Описание: Хранителната алергия е състояние, което се среща най-често при деца до 3 годишна възраст. Тя е много по-рядка след този период от растежа.

При истинската хранителна алергия винаги е налице имунен механизъм и тя трябва да се разграничава от непоносимостта към някои храни, какъвто е например лактазният дефицит, непоносимост към някои замърсители в храните, хранители добавки (тартразин), както и естествено съдържащи се химични вещества в храните (например тирамин в сиренето). Потенциален алерген може да бъде всяка храна, но съществуват ограничен брой, за които алергизиращият ефект е доказан със съответни тестове.

Непоносимостта към отделни храни зависи от възрастта. В зависимост от възрастта на лицата страдащи от хранителна алергия, съществуват известни различия по отношение непоносимостта към отделни храни.

Клиничните прояви на хранителната алергия могат да бъдат разнообразни. Кожни реакции като дифузни зачервявания, екземи, остри уртикарии (обриви) придружени с усещане за парене и сърбеж са най-типичната проява на хранителна алергия. Много рядко хранителните алергии са в основата на хронични кожни екземи. Стомашно-чревни симптоми като гадене, повръщане, болки в корема нерядко са непосредствен признак за непоносимост към определена храна. Чревните разстройства, придружени от диарии са по-редки. Те са израз на алергична реакция при не повече от 10-15% от случаите. Значително по-рядко хранителната алергия се проявява с оплаквания от страна на дихателната система – задушаване, подобно на астматичен пристъп и обилна секреция от носа. Те обикновено са съпътстваща реакция при кожна или стомашно-чревна проява.

томилхерб.ком

Гастрит

Описание: Острият гастрит представлява остро възпаление на стомашната лигавица.

Причината са различни фактори: злоупотреба с много гореща или студена храна, напитки, пикантни храни, алкохол, преяждане, продължителна употреба на някои лекарствени средства .

Стандартни симптоми на гастрит са: сухота в устата или обилно слюноотделяне, тъпа болка в стомаха, тежест в горната част на корема, гадене, виене на свят, езикът е обложен със сиво бял цвят.

Хроничен гастрит – представлява възпаление на стомашната лигавица, което протича хронично с периоди на изостряне и подобрения. Понякога хроничния гастрит е причина за по–нататъшно развитие на остър гастрит.
Предизвиква се от многобройни фактори: от хранително естество, както при острия гастрит, но с продължително увреждане; от съпътстващи инфекциозни и хронични заболявания.

томилхерб.ком

Газове в червата и метеоризъм

Описание: Засиленото образуване на газове в червата.

Може да се дължи на външни фактори (меню, денонощен режим на хранене, сезонни промени в диетата) и на вътрешни причини – вродени изменения на лигавицата на стомаха, червата, възпаления – гастроентерити, колити и др. Има и възрастови пикове, в които човек е изложен на по-голяма опасност от образуване на газове – детството, късната възраст.
Най-честите причини за газове в корема са: трудно смилаеми храни, зеленчуци, нередовно хранене, гастрит, хроничен колит, алергични реакции.

томилхерб.ком

Ентероколит

Описание:Острото възпаление на тънкото черво (Ентерит) се причинява от различни болестни фактори.

Съществуват и множество предразполагащи състояния: заболявания на стомаха, жлъчните пътища и жлъчния мехур, на панкреаса, захарен диабет, сърдечна недостатъчност, непълноценно хранене, простуда, прегряване, смяна на климата. Най-голямо значение имат токсичните храни и лекарства, различни бактерии, вируси и гъбички.

Болните се оплакват от тежест и подуване на корема и нерядко повръщат. Налице е диария с редки изпражнения, понякога със слуз и кръв. При по-обилни повръщания и диария артериалното налягане се понижава. Кожата става бледовата, а лигавиците и езикът – сухи.

томилхерб.ком

Дисбактериоза

Дисбактериозата е нарушение на нормалния състав на чревната микрофлора. При нея се намалява количеството на полезните бифидо- и лактобактерии.

Бифидобактериите са основните представители на нормалната чревна микрофлора, съдържанието на които в идеалния случай трябва да бъде около 95%. Същественото намаляване на тяхното количество, е винаги признак на изразена дисбактериоза.

Лактобактериите (лактобацили, млечнокисели микроби) съставляват в норма 5% от общия брои на микроорганизмите, които обитават червата. Причини за възникване на дисбактериоза.
Освен полезни микроорганизми, в червата живеят и вредни бактерии – стрептококи, стафилококи и ентерококи. Болестотворни бактерии непрекъснато попадат в стомашно-чревния тракт и с храната, която ядем. Съжителството между полезната микрофлора на червата и тези вредни микроби съвсем не е миролюбиво. Количеството на полезните или вредните бактерии се увеличава за сметка на изтласкването на „враговете”. Когато по различни причини вредните болестотворни микроби изтласкат или заемат голяма част от мястото на полезната чревна микрофлора се развива дисбактериоза.
Дисбактериозата е неприятно и коварно заболяване което води до разстройства в обменните процеси, хиповитаминози кожни заболявания, изменения в количеството и качеството на изработваните чревни ензими и най-главното до снижаване на имунитета.

Хранителните алергии с кожни прояви, тежко протичащите респираторни вирусни инфекции – всичко това често е следствие на дисбактериоза. Когато в червата се наруши микробния баланс установен от природата и се създадат условия за „процъфтяването” на патогенни и условно патогенни микроби – стафилококи, протеи, гъбички, възниква благоприятен фон за развитие на остри чревни инфекции, хронични диарии и дори на сепсиси.

Специалистите смятат, че усещането за хронична умора, което изпитват практически всички възрастни хора е свързано и с дисбактериозата. Нямайки нужното количество „полезни” микроби, организмът става беззащитен пред инфекциите идващи отвън.

От какво обикновено се предизвиква този дисбаланс?

Ако ние не се храним правилно – ядем твърде много месо, мазнини и консервирани храни и ако често се намираме в състояние на стрес, то създаваме отлични условия за размножаване на патогенната микрофлора в червата. Възрастовите изменения и агресивното влияние на заобикалящата ни среда увеличават възможността от поява на дисбактериоза. Тя възниква и вследствие на прекарани чревни инфекции (дизентерия, паратиф и др). Алергиите, травмите, изгарянията, лъчеви и токсични въздействия или появата на глисти задълбочават нейните прояви.

Друга основна причина за развитие на дисбактериоза е самолечението и безконтролното използване на силнодеистващи лекарства и особено на антибиотици. Ето защо при всяка антимикробна терапия, особено при лечение с препарати с широк спектър на действие (тетрациклин, сулфаниламиди и др.) е добре да се взимат мерки за запазване на полезната микрофлора в червата чрез приеми на препарати съдържащи концентрирани култури от полезни микроорганизми като бацилус булгарикум, ацидофилус и бифидобактерии, както и на витамини от група В.

Симптоми на дисбактериоза.
Ако имате често запек или диария или ви мъчат газове, ако често ви хващат простудни заболявания, ако косата ви няма блясък, ноктите ви са чупливи, цветът на лицето е бледосив, кожата е загубила еластичността си, чувствате се слаби, често усещате виене на свят и бързо се изморявате без видими причини, тогава със сигурност имате прогресираща диебактериоза.

При децата тя може да се изрази само в липса на апетит, безпокойство, загуба в теглото.

Лечение на дисбактериозата.
Ако “добрите” бактерии не успяват да победят, необходими са ви лекар-гастроентеролог и временна медикаментозна корекция. Колкото по-скоро се възстанови балансът, толкова по-добре.

Като начало трябва да се унищожи патогенната микрофлора. Това е работа на фагите, които влизат в състава на специалните препарати бактериофаги. Вирусните частици се внедряват във вредния микроорганизъм и го разрушават.

Следващият етап е да се населят “добри” бактерии. Влизащи а състава на различни препарати – еубиотици, те заселват червата, възстановяват нормалната микрофлора, така променят средата, че тя става неблагоприятна за патогенните микроорганизми.

Също така е необходимо да се проведе имунокорекция, за да се повишат защитните сили на организма.

Схемата ще назначи лекарят. Вашата за дача е да се удържи крехкото равновесие. За решаването й са подходяща профилактични курсове с еубиотици. Особено полезно е да се провежда ле време на терапия с антибиотици. Но! Само по лекарско назначение.

Също така, профилактично, в рамките на одобрено от специалистите самолечение, може да се приемат на курсове (по 1-3 седмици с прекъсвания) пробиотици. Това са лечебни киселомлечни продукти, богати на бифидо- и лактобактерии и създаващи условия за размножаването на “добрите” бактерии.

Лечение на дисбактериозата с билки.

В половин литър минерална вода добавете 25-30 капки масло от бяла ела. Разбийте сместа с миксера до еднородна маса и приемайте по 1/3 чаена чаша 3 пъти на ден 20 минути преди ядене в продължение на 2 седмици.
Тази смес не бива да пиете, ако имате язва на стомаха или дванадесетопръстника.

Смесете 3 части жълт кантарион, по 2 части корени от очеболец (Potentilla) и цвят от лайка, 1,5 части цвят от песекиня (Prunus padus) и 1 част цветове от невен, добре надребнени. Две супени лъжици от сместа залейте с вряла вода и оставете запарката да престои 2 ч. Приемайте по 1/2 чаена чаша 3 пъти дневно половин час преди ядене в продължение на 4 седмици.

Съвети как да подобрим своята микрофлора.

* Не трябва да се чревоугодничи
(бактериите няма да се справят с преработката на храната, ако тя бъде прекалено много), но и не е добре да се спазва строга диета (ще гладувате не само вие, но и вашата микрофлора).

* Особено активно възпрепятстват гнилостните процеси в червата
и с това забележимо облекчават съществуването на “добрите” микроорганизми черният касис, офиката, кайсиите, маточината.

* Да се консумира кисело мляко.
Най-добре всеки ден. Този продукт е богат на сходни с нашата микрофлора бифидо- и лакто-бактерии. И следователно е полезно.

розали.ком