Храносмилане: Кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какъв си

При храносмилането процесите проникват по-дълбоко във веществеността на тялото; то принадлежи към елемента земя и е по-материално; при него няма ясен ритъм – приемането и отделянето на хранителните вещества губи своята яснота и острота в тежко подвижния елемент земя.

Храносмилането обхваща:

1.Поемане на външния свят под формата на веществени въздействия.

2.Различаването на “поносимо” и “непоносимо”.

3.Асимилиране на поносими вещества.

4.Отделянето на несмилаеми вещества.

По хранителните продукти и ястия, които човек предпочита или отказва, могат да се разберат много неща (“кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какъв си”!).

Изпитва ли някой нужда и глад за любов се появява глад за сладкиши. Лакомията за сладкиши у децата е ясно указание, че те не се чувстват достатъчно обичани. Някои родители отрупват децата си със сладкиши като сами се издават, че не са готови да дарят любов на детето си, затова му предлагат компенсация на друго равнище.

Хората, които активно мислят и се занимават с интелектуален труд, жадуват за солена храна и пикантни ястия.

Строго консервативно настроените хора предпочитат консервна храна, особено пушена, обичат силен чай без захар (изобщо храна, съдържаща танин).

Хора, които предпочитат ядене с доста подправки, дори люто, търсят нови дразнители и нови впечатления, обичат предизвикателствата, дори ако понякога са трудно поносими и трудно смилаеми.

При хората, които ядат диетична храна, пазейки се от сол и всякакви подправки – се пазят преди всичко от нови въздействия. Избягват страхливо всички предизвикателства, страхуват се от всякаква конфронтация. Този страх може да доведе до консумацията на кашеста храна при стомашноболния. Кашестата храна е бебешка. Явно стомашноболният е деградирал до недиференцирано състояние, присъщо на детството, когато на човек не му се налага нито да различава, нито да анализира и може дори да се откаже от (ах, толкова агресивното) отхапване и раздробяване на храната. Той просто избягва твърда храна.

Подчертаният страх от рибени кости символизира страх от агресии.

Страхът от костилки издава страх от проблеми – на човек не му се ще да се сблъска с ядрото на нещата. Но и тук има една противоположна група: макробиотици. Тези хора търсят проблемите. Те искат на всяка цена да опознаят ядрото на нещата и затова налитат на твърда храна. Стигат до там, да избягват най-безпроблемните области на живота. При сладки десерти те искат още нещо, което могат здраво да захапят. По този начин макробиотиците проявяват известен страх от любов и нежност, съответно затруднени са и да приемат любовта.

Някои хора успяват да доведат ненавистта си към конфликтите до такава крайност, че ги хранят интравенозно в интензивно отделение – несъмнено най-сигурната форма безконфликтно вегетиране без собственото им участие.

КАКВО ИМА В ЖИВОТА МИ, КОЕТО НЕ МОГА ДА ПРЕГЛЪТНА?

С гълтането ние интегрираме, поемаме. Големите залъци или трудно ги преглъщаме, или не можем. Понякога в живота човек трудно преглъща лошите новини, като съкращение например.

За някой, който много пие, казваме, че му се е отворила глътка. Така алкохоликът замества яденето с пиене. Замества го, защото не може да преглътне някои неща в живота.

Съществуват голям брой смущения, свързани с гълтането, например чувството за буца, заседнала в гърлото или болки като ангина. Всички те ни създават чувството, че не можем повече да преглъщаме. В такива случаи потърпевшият би трябвало веднага да се запита: “Какво има в живота ми, което не мога или не искам да преглътна?”

Един особен вариант е “ядене на въздух”. Човек не иска да гълта, но стимулира готовност, по-късно се проявява като уригване и ректални газове.

ГАДЕНЕТО Е ОТХВЪРЛЯНЕ, А ПОВРЪЩАНЕТО Е ОТБЛЪСКВАНЕ

След като сме погълнали храната и сме я поели в себе си, тя може да се окаже трудно смилаема и да натежи като камък в стомаха. Камъкът е символ за проблем. Всички знаем как един проблем кара стомаха ни да се присвива и да ни разваля апетита, който в най-голяма степен зависи от психическото ни състояние. Много изрази доказват връзката между психичното и соматичното: “това напълно ми уби апетита” или “при мисълта за това ми се гади”, или пък “прилошава ми само като го видя”. Гаденето символизира отхвърлянето на нещо, което не искаме и поради това ни тежи на стомаха. Безразборното ядене също може да доведе до гадене. Това важи не само на физическо ниво; човекът може едновременно да натъпче съзнанието си с твърде много неподходящи неща, които да не му понасят и да не може да ги смели.

Гаденето прераства в повръщане на храната. Човек се освобождава от нещата и въздействията, които не иска да има. Повръщането е масиран израз на отбрана и отблъскване. Повръщането през бременността е несъзнателният отпор срещу детето, съответно срещу мъжкото семе, което жената не е искала да “инкорпорира”. Като продължение на това повръщането през бременността може да изразява отказ от присъщата женска роля (майчинството).

СТОМАХЪТ Е ПОЕМАНЕ

Стомахът е с основната си функция – поемането. Това изисква отвореност, пасивност и готовност, способност за отдаване. С тези свойства стомахът олицетворява женския полюс. Както мъжкото начало се характеризира със способността за излъчване и за активност (елемент огън), така женското начало се свързва с готовността за поемане, способността за отдаване, възможността за импониране и способността да се приема и да запазва (елемент вода). На психично ниво това е способността да се чувства, светът на чувствата (не на емоциите!), който олицетворява женския елемент. Ако човек изтласка способността да чувства от своето съзнание, тази функция слиза в тялото и тогава стомахът, наред с храната, трябва да приема и “да смила” чувствата.

Откриваме още една друга функция на стомаха, която принадлежи към мъжкия полюс – произвеждането и изпускането на стомашна киселина. Киселината атакува, разяжда, гори, разлага – безусловно е агресивна. Човек, на когото нещо не му отърва или му се объркват сметките, е кисел. Не успее ли съзнателно да превъзмогне тази неприятност или да я превърне в агресия, или пък предпочете да преглътне яда, неговата агресивност, неговото кисело настроение се соматизира в стомашна киселина. Киселината се издига нагоре, понеже и се иска да се изяви. Това създава проблеми на стомашноболния. Липсва му способността съзнателно да се справя с яда си и със своята агресивност и по този начин сам да поема отговорността да решава конфликти и проблеми. Той или изобщо не изразява своята агресивност (самоизяжда се), или демонстрира прекалена агресивност. И двете крайности не му помагат истински да решава проблемите си, защото му липсва доверие в себе си и чувство за сигурност.

Човекът с болен стомах не иска да си позволи никакъв конфликт. Стомахът му иска кашеста и сварена храна, сурова и груба храна, както и пълнозърнестия хляб, пикантните храни, алкохол, кафе, никотин и сладкиши го дразнят.

В лечението се очертават 3 направления в академичната медицина: – вземане на медикаментозни киселинни буфери, води до уригване, на човек му олеква и тежестта малко намалява; терапия с транквиланти (напр. валиум) – прекъсва се връзката между психиката и вегетативната система (т.нар. психовегетативно освобождаване); при по-тежки случаи – хирургически на болния от язва оперативно се разделят определени нервни разклонения, които отговарят за произвеждането на стомашна киселина (ваготомия). И при последните две интервенции на академичната медицина се прекъсва връзката чувство-стомах, за да не трябва стомахът занапред соматично да смила чувствата.

При стомашната язва, вместо външни въздействия, се смила собствената стомашна стена – човек се самосмила. Стомашноболният трябва да се научи да осъзнава своите чувства, съзнателно да обработва конфликтите и съзнателно да смила впечатленията си. Освен това пациентът с язва трябва да осъзнае и да си признае своите желания за инфантилна зависимост, майчинска защитеност и копнежа да бъде обичан и обсипван с грижи, тъкмо когато тези негови желания са добре прикрити зад фасада от привидна независимост, честолюбие и способност да се налага.

алтернатив-медесин.дарил.нет

Язва на стомаха или дуоденума – "рана" , която стряска

Язвата на стомаха или дуоденума се покрива от понятието пептична язвена болест. Ако трябва да бъдем точни според медицинските уточнения тук се включват два вида нарушения:

• Ерозия, която е дефект на стомашната лигавица и стига до мускулната пластина на мукозния й слой. Ерозиите често са множествени и могат да доведат до дифузни кръвотечения /хеморагични ерозии/;
• Язва – локален дефект, който преминава мускулната пластина на мукозния слой на стомашната лигавица. Често засяга и дълбоко разположените слоеве.

Дуоденалната язва се среща по-често – годишно 150 заболяват на 100 000 население, докато при стомашната язва – 50 заболяват на 100 000 население. Честотата при мъжете е 3 пъти повече спрямо жените при язвя на дуоденума, докато засягането при язва на стомаха е еднакво при двата пола.

Като причинност се сочат психичните преживявания, свързани със стресови фактори – при интензивно лечение след множествена травма, изгаряне, големи операции, мозъчна травма, продължително механично обдишване и др. могат да създадат остър стрес-улкус и ерозии като еднократно събитие.

За възникването на същинската язвена болест , която е хронично рецидивиращо заболяване играят роля много фактори:

• На първо място е генетичната предиспозиция. От генетичните фактори при дуоденалните язви се откроява факта, че тя се наблюдава по-често у лица от нулева кръвна група, т.нар. “несекретори” /липсват кръвногрупови антигени А, В и Н в слюнката и стомашния сок/ и пациенти с хиперпепсиногенемия /увеличено количество пепсиноген – ензим, разграждащ белтъци/. Болните от дуоденална язва често са носители на HLA – B 5.

• Съществуват и агресивни фактори – вътрешни /повишена солна киселина и пепсин, откъдето носи името си “пептично заболяване”/ и външни – стресови преживявания, тютюнопушене, приемането на нестероидни противовъзпалителни средства /аспирин и др./, кортикостероиди, заразяването с Хеликобактер пилори.

Нарушаването на равновесието между агресивните фактори и защитните механизми на стомашната лигавица /слузно-бикарбонатна секреция, регенерация на епитела, микроциркулацията/ е пътят по който се ражда всяка една язва. Без наличието на киселинност и Хеликобактер пилори не е възможно развитието на язва!

Когато язвите са в стомаха, 4/5 от тях, се разполагат по малката кривина на стомаха, особено в изхода му. Атипично са разположени язвите по тялото и голямата кривина и ако са там са съмнителни за карцином. Множествени язви в стомаха и дванайсетопръстника обикновено са предизвикани от употребата на медикаменти /нестероидни антиревматични средства/.

Язвата на дванайсетопръстника обикновено се разполага върху предната стена, понякога се откриват две лежащи една срещу друга язви /”кисинг улцерс” – “целуващи се язви”/.

Поставянето на диагнозата само въз основа на клиничните оплаквания е много трудно, но все пак в отделни случаи са характерни някои белези: При дуоденалната язва се появяват болки в горната част на корема /епигастриума/ късно след ядене, през нощта и на гладно; състоянието се подобрява след приемане на храна. При този тип язви се наблюдава периодична склонност към рецидивиране. При стомашната язва болката се явява непосредствено след хранене или болките са налице независимо от храненето. Язвите вследствие приема на нестероидни противовъзпалителни средства често протичат безсимптомно и водят до кръвотечения.

Язвената болест на стомаха и дванайсетопръстника дава някои неприятни и заплашващи живота усложнения:

• Кръвотечения – у 20% от болните и се срещат по-често при стрес-улкус и при язви вследствие нестероидни противовъзпалителни средства. В повърнатото ще забележите кръв /хематемеза/! Погледнете и изпражненията си! Ако те са черни може да се говори за мелена – кръв в изпражненията от високите отдели т.е. от язвата.

• Перфорации се срещат по-рядко – около 5% от болните се усложняват по този начин. Изведнъж се появяват силни режещи болки високо горе в корема, което е спешно състояние и влиза в графата “остър корем” – нуждаят се от операция. На обзорната коремна ренгенография в изправено положение се открива поддиафрагмален въздушен сърп.
• Пенетрация /разпространение на възпалението/ например към панкреаса – болките са типични в гърба от развитието на панкреатит.

По- късни усложнения:

* Цикатрициална стеноза /стеснение/ на пилора на стомаха – повръщане, загуба на тегло, “стомах като пясъчен часовник” на ренгенографията.
* Карциномна дегенерация на хронична стомашна язва се наблюдава много рядко –само в 3% от случаите.

Многолико е лицето на язвената болест на стомаха и дуоденума. Типичното за нея са сравнително малкото оплаквания, но често водещи до сериозен здравословен проблем, стигащ понякога дори до заплаха за живота. Лечението е консервативно и оперативно. Консервативната терапия включва медикаменти, билки, диетичен режим, енерготерапия, психотерапия.

Имах пациент на 68 години, който приемаше лекарства по една шепа сутрин, обяд и вечер заради вътрешни заболявания. Един ден ме потърси заради хематемеза /кръв в повърнатото/. И тогава се наложи болнично лечение, поради кървене от множество язви по стомаха и дуоденума. След като се успокои и преодоля острото състояние, той отново се върна при мен и тогава проведох пълен курс от консервативно лечение. След 1 месец се затвориха всички язви, той се успокои, излекуваха се повечето вътрешни болести, остана на съвсем малко поддържащи лекарства, които след 6 месеца ги махна окончателно. Сега живее здравословен живот без лекарства.

алтернатив-медесин.дарил.нет

Язвите – сбогом мляко. Здравей топла храна

За лечение на язви се споменава в І век след Христа, когато Аврелиус Целзус предупреждава: „Ако стомахът е покрит с язви, трябва да използвате лека и лепкава храна. Всичко, което е парливо и кисело, трябва да се избягва.” В VІІ век д-р Мадхавкар в Западен Бенгал заклеймява пържената и гореща храна, алкохола и дразнещите и кисели храни при болни от пептична язва. През нашия век, в продължение на 70 години (от 1911 до 1980 г), доминираща за лечението на язва е била млечната диета „Сипи”, наречена на своя откривател американец лекар Бертрам Уелтън Сипи (1860 – 1924 г). Според нея пациентите са пили сметана и прясно мляко на равни интервали през деня за 6 седмици. Съвременната наука обаче обърна това схващане с главата надолу.

Непосредствената причина за пептичната язва е твърде проста. Стомахът секретира по-разяждащи киселини и храносмилателни ензими, отколкото лигавицата на стомаха и дуоденума могат да понесат. В резултат на това буквално тъканта се смила, разяжда – предизвиква се възпаление, язви, мънички дупки, понякога кървене и често силна, мъчителна и изгаряща коремна болка.

Факторите, които водят до това състояние все още са предмет на спорове. Освен психостресовете, водещи до гастрални функционални смущения в началото, се споменава тъканната индивидуална неустойчивост на стомаха и дуоденума, преминават през неправилния начин на хранене (не добре сдъвкана храна и др.), засягат се и въпросите за локална инфекция от бактерия Хеликобактер пилори, а това е основен довод повечето лекари да използват антибиотици, за да предодвратят повторната поява на язвите.
Психолозите считат че при стомашната язва, вместо външни въздействия, се смила собствената стомашна стена – човек се самосмила. Стомашноболният трябва да се научи да осъзнава своите чувства, съзнателно да обработва конфликтите и съзнателно да смила впечатленията си. Освен това пациентът с язва трябва да осъзнае и да си признае своите желания за инфантилна зависимост, майчинска защитеност и копнежа да бъде обичан и обсипван с грижи, тъкмо когато тези негови желания са добре прикрити зад фасада от привидна независимост, честолюбие и способност да се налага.

В посока към храненето съвременните изслдвания доказват много грешки от терапията на миналото. Най-напред млечният мит бе разбит окончателно. „Неутрализиращото” действие на млякото трае едва 20 минути. След това нивата на стомашната киселина стават дори по-високи, защото млякото си отмъщава, като насърчава секрецията на гхормона гастрин, който предизвиква освобождаването на още повече киселина. Днес учените проумяват, че съществува способност на млякото да успокоява болката, но всъщност то влияе разрушително и така грешно дълго е било смятано за лекарство при язва.

Днес можем и да кажем сбогом и на благите диети. Схващанията по този въпрос също коренно се промениха. Те горещо препоръчват високовлакнести влакна, въпреки че по-рано се смяташе , че те „дразнят” и пречат за заздравяването на язвите. Но питите доказват друго – влакната действат като буфер – намаляват концентрацията на стомашна киселина и могат да раздвижват стомашната лигавица и да я заздравяват. Нисковлакнестите диети обаче са опасни, според диетолозите.

За да защитите стомаха си срещу киселини и язви, яжте банани! Те действат по забележителен начин, твърди д-р Ралф Бест от Университета Астои в Бирмингам, стимулират пролиферацията (възстановяването) на клетки и слуз, които изграждат една по-здрава бариера между стомашната лигавици и разяждащата киселина.

В зелето има естествени антиязвени вещества. За това ни доказват опитите за 50 години на д-р Гарнет Кини, професор в Медицинското училище към Университета на Станфорд. С 2 съставки на зелето клетките на лигавицата на стомаха и дуоденума се подтикват да създават тънка бариера от слуз като щит срещу атаките на киселините. Същото доказва и Г.Б. Сингх от Централния институт по изследване на лекарствата в Лъкнау, Индия като е документирал, че зелевият сок създава слизеста активност, която подмладява клетките, засегнати от язвата, като по този начин ги лекува.

Друга възможност е че зелето е антибиотик. То може да убива различни бактерии в епруветка, може би и бактерията на Хеликобактер пилори, който се смята, че причинява язва.

Впечатляваща е простата антизвена рецепта на д-р Кини – изпивате по 1 л дневно от прясно изцедено сурово зеле. Подобрението настъпва след 2-3 дни, а добри резултати ще забележите след 3 седмици. През пролетта и лятото лечебното действие на зелето е превъзходно. Колкото е по-прясно, толкова е по-добре. Колкото по-кратък е пътят от градината до стомаха, толкова действието му е по-резултатно. Дългото съхраняване отнема ефикасността му, а топлинната преработка разрушава активните антиязвени съставки в него.

За сладкия корен също има добри думи. Скандинавските учени са открили, че съставките му намаляват киселинността, стимулират отделянето на слуз и помагат на клетките на стомашната лигавица да се възстановят. Фармацевтичните компании дори са разработили лекарство от него – „Кавед S ”, в който са отстранили най-обезпокояващия компонент глицеризина. При един британски пит със 100 пацинти, използвали лекарството сладък корен, което се дъфче, било установено, че то е също толкова ефикасно, колкото и широко употребявания препарат „Тагамет”.

Внимавайте, обаче да не ядете твърде много сладък корен, особено ако имате високо кръвно налягане или сте бременна. Потенциалните странични действия са задържане на течности и изчерпване на калия, което води до повишаване на кръвното налягане.

Скандинавците са открили и че бобовите храни поглъщат по-голяма част от киселините. Добри качества показали също царевицата и неполираният ориз. Изследователите настояват пациентите да ядат повече фасул, особено червен фасул, който показва най-голяма антиацидна активност.

Зеленият чай, твърди д-р Юхихоко Хара, изследовател в областта на храненето в Япония, е също ефикасен в това направление, защото е богат на антибактериални, антиоксидантни полифеноли, наречени катехини. В чая има и известно количество кофеин, което би могло да стимулира секрецията на киселина, казва д-р Хара и заключава, че е по-добре да се пие чай без кофеин. Черният чай е по-популярен, но е с по-малко катехин от азиатския.

Експериментите сочат и храните и напитките, които предизвикват най-много киселини в стомаха. Учените стигнали до заключението, че „всяка от напитките е потенциален стимулатор за секрецията на стомашна киселина. Но, с най-активно действие са: млякото, бирата, севън-ап, кафе без кофеин, кафе с кофеин, кока-кола.
Лютите чушки и чесънът могат обаче да бъдат добро лекрство за язвите в противовес на общоприетото мнение. Съществува дори и лечебна рецепта на д-р Уейл – чай от люти чушки против язва: четвърт чаена лъжичка лютив червен пипер, накиснат в чаша гореща вода. Чушките действат със своето биоактивно вещество капсаицин, което стимулира нервите на стомашната стена, разширява кръвоносните съдове и подобрява кръвни поток. В чесъна пък действат диалил дисулфид и алицин, които с умереното си дразнене, предизвикано от производството на хормоноподобни вещства (простагландини), които повишават устойчивостта на стомашната лигавица.

Чаша кафе или вино не дразнят много лигавицата на стомаха, но не я и лекуват. По-големи количества са решително увреждащи. Бирата особено води до прекалено количество киселини и не се препоръчва. Отвратително е действието на горещите напитки и храни. Те са толкова увреждащи, че понякога дори водят до рак на хранопровода.
Яденето често и малко, вместо 3 пъти дневно не помага за излекуване на язвите; според диетичните препоръки на клиниката на Майо. Всъщност честото ядене може да бъде вредно, заради увеличаването на киселинната секреция, казват специалистите на клиниката. От друга страна, не е препоръчително да се ядат големи количества храна, която да разширява стомаха. 2 Ваши шепи храна за всяко ядене са достатъчни.

алтернатив-медесин.дарил.нет

Глисти при деца по д-р Спок

Майката е ужасена, когато намери глисти в изпражненията на детето, но това не е причина за отчаяние, нито пък указание за това, че не се полагат достатъчно грижи за него.

Оксиурите или остриците са най-често срещаната разновидност. Те приличат на бели конци с дължина около 8 мм. Те живеят в долната част на червата, но през нощта излизат навън около задния проход, за да снасят яйца. Те могат да се намерят там през нощта или пък в изпражненията. Причиняват сърбеж около ануса, който може да наруши съня на детето. В миналото се смяташе, че глистите са главната причина децата да скърцат зъби през нощта, но по всяка вероятност това не е така. Покажете глистите на лекаря. Срещу този вид глисти съществуват ефикасни средства, но те трябва да се прилагат под лекарски контрол.

Аскаридите много приличат на дъждовните червеи. Първото подозрение възниква, когато се открие някой от тях в изпражненията. Те обикновено не предизвикват някакви симптоми освен в случай, когато са много. Лекарят ще предпише лечение.

Понякога могат да се срещнат и анкилостоми. Те могат да причиняват хипотрофия и анемия. Болестта се прихваща от ходене с боси крака по заразена почва. Лекарят трябва да предпише съответно лечение.

“Грижи за бебето и детето” Б.Спок

Целиакия при бебета и деца по д-р Спок

Това заболяване не трябва да се изключва, когато има хронична склонност към учестени, обилни, диарични и миризливи изпражнения.

Обикновено състоянието със сигурност се потвърждава през втората година след раждането, но като се погледне назад, често може да се види, че то, макар и не постоянно, е съществувало и през второто полугодие след раждането. Болестта продължава няколко години.

Червата не могат да смилат мазнините и скорбялата от храната, и са особено чувствителни към глутена в пшеницата и ръжта.

Когато състоянието е тежко, детето е хипотрофично, но има голям корем. То е раздразнително и обикновено има лош апетит. Изпражненията са рядко кашави, миризливи и пенести (те шупват), но може да има и периоди на запек.

При лечението най-напред трябва да бъде елиминиран глутенът от храната (всички храни, в които има пшеница или ръж). Ако не се постигне значително подобрение, детето може да бъде оставено на диета от обезмаслено мляко или белтъчно мляко, извара и зрели банани. След значително подобряване на изпражненията и на апетита другите храни внимателно се прибавят една след друга в продължение на месеци: не тлъсто месо, плодови сокове и зеленчуци, несъдържащи скорбяла. От самото начало трябва да се дава поливитаминен препарат.

Това състояние се споменава тук, в случай че сте далече от медицинска помощ. При него трябва да потърсите помощта на компетентен лекар и да държите тясна връзка с него. Състоянието продължава дълго с много подобрения и влошавания даже и при правилно лечение.

“Грижи за бебето и детето” Б.Спок

Признаци за възпален апендицит при децата – по д-р Спок

Позволете ми отначало да внеса поправки в някои общо възприети схващания относно апендицита. Не винаги се появява повишение на температурата. Болките не винаги са силни. Болката се установява в долната дясна част на корема едва известно време след започването на кризата. Не винаги има повръщане. По кръвната картина не може да се определи дали болките се дължат на апендицит или не.
Апендиксът представлява малък израстък от дебелите черва колкото къс кръгъл дъждовен червей. Той обикновено се намира в средата на долната дясна половина на корема. Но може да се намира по-долу, към средата на корема, или по-нагоре, към ребрата. Възпалението на апендикса става постепенно, както и образуването на цирей. Ето защо внезапните остри болки в корема, които продължават няколко минути и не се появяват отново, не са причинени от апендицит. Най-голямата опасност при възпален апендикс е неговото спукване (както това става с цирей) и разнасянето на инфекцията из цялата коремна кухина. Това се нарича перитонит. Бързо развиващата се криза от апендицит може да достигне до стадия на спукване за по-малко от 24 часа. Ето защо, ако болките в корема продължат един час, трябва да се повика лекар, въпреки че в 90% от случаите причината се оказва друга.

В най-типичните случаи при апендицит се появяват болки около пъпа, които продължават няколко часа. Едва по-късно болката се премества в долната дясна половина на корема. Детето може да повърне 1—2 пъти, но това не винаги се случва. Апетитът обикновено намалява, но не винаги. Детето ходи по голяма нужда нормално или е запечено, рядко има диария. След няколко часа температурата може да се повиши до 37,8—38°С, но е въз¬можно да има истинска криза от апендицит и без повишение на температурата. Пациентът може да чувствува по-голяма болка когато сгъне дясното си коляно или когато го изпъне или пък при ходене. Както виждате, симптомите при апендицит са различни в отделните случаи и само лекарят може да постави диагноза. Най-доброто указание за него е установяването на болезненост в дясната страна на корема при дълбоко, но леко опипване на целия корем. Вие ще забележите, че той не пита през цялото време дали боли, а, напротив, се стреми да отвлече вниманието на детето от това, което върши. Това се прави, защото много деца (особено малките), с болки в корема охотно казват: „Да, боли”, щом като ги попитат. Когато лекарят намери болезненото място от дясната страна на корема, той предполага апендицит, но понякога иска и кръвна картина, за да е съвсем сигурен. Ускорената утайка показва само, че някъде в организма има инфекция, но не казва къде.

Често и за най-добрите лекари е невъзможно да кажат със сигур ност дали детето има апендицит или не. Ако много се съмнява, лекарят препоръчва операция. Ако се окаже апендицит, операциятг е наложителна, ако не е — тя не е голяма беда.

“Грижи за бебето и детето” Б.Спок

Чести причини за болки в корема при децата – по д-р Спок

През първите седмици след раждането болките в корема са чести и се дължат на храносмилателни смущения и колики.

Съществува едно рядко болестно състояние, наречено инвагинация, при което червата се вмъкват едно в друго и се запушват. Това предизвиква внезапни и силни спазми у кърмачето или малкото дете, което иначе изглежда здраво. Спазмите се явяват през няколко минути и в интервалите бебето може да бъде спокойно. Появява се и многократно повръщане. След няколко часа (през които може да има нормални или диарични изпражнения) излизат изпражнения, в които има слуз и кръв. Това състояние най-често се явява между 4 месеца и 2 години, но може да се случи и извън този период. То е рядко, но изисква неотложно медицинска помощ и затова е споменато тук.

Също рядка, но сериозна е и друг вид чревна непроходимост. Част от червото се превърта и заклещва в някой джоб на коремната кухина — най-често в една ингвинална херния. Това обикновено се съпровожда от силни спазми и повръщане.

След едногодишна възраст една от най-честите причини за болки в корема е началото на обикновено простудно заболяване, ангина или грип, особено когато температурата е повишена. Коремната болка е признак на това, че инфекцията засяга и червата, както и други органи. По същия начин почти всяка инфекция може да предизвика повръщане и запек, особено в началото. Малкото дете е склонно да се оплаква, че го боли коремчето, когато в действителност му се повдига. Често след такова оплакване то повръща.

Има множество различни стомашни и чревни инфекции, които предизвикват болки в корема, съпроводени понякога с повръщане или диария или и с двете. Те често се наричат неточно „чревна инфлуенца” или „чревен грип” в смисъл на заразно заболяване, предизвикано от неизвестен причинител. Няколко члена от семейството често прекарват тези инфекции един след друг. Някои епидемии на „чревна инфлуенца” се оказват дизентерия или паратифни инфекции. Те могат да протекат със или без повишение на температурата.

Хранителното отравяне се причинява от консумиране на някоя храна, която е силно заразена с токсични бактерии. Храната може и да няма необичаен вкус. Отравянето много рядко става от добре и прясно сготвена храна, защото при готвенето тези бактерии умират. Най-честа причина за отравяне са пастите с млечен крем или със сметана и плънката на домашни птици. Ако те бъдат оставени с часове извън хладилника, бактериите бързо се размножават в тях. Друга причина са неправилно приготвените домашни консерви.
Симптомите на хранително отравяне обикновено са повръщане, диария и болки в корема. Понякога има и тръпки, понякога и повишена температура. Всеки хапнал от заразената храна ще заболее почти по едно и също време за разлика от чревния грип, който засяга членовете на едно семейство в продължение на няколко дни.

Деца, които се хранят насила, получават болки в корема, когато седнат да ядат или след като са хапнали малко. Родителите са склонни да считат, че детето си измисля болките като претекст, за да се откаже от храната. Според мен по-вероятно е стомахът му да се е свил от напрежението по време на храненето и болките да са истински. Тук лечението се състои в правилно хранене на детето, така че то да му доставя удоволствие.

Деца, чието хранене никога не е създало затруднение, но които имат други тревоги, могат да получат болки в корема особено по време на хранене: напр. едно дете, което се безпокои, че през есента започва училище, на закуска вместо апетит получава болки в корема, или някое дете, което се чувствува виновно за нещо, а вината му още не е разкрита. Всякакви чувства, страх или приятно вълнение могат да повлияят върху стомаха и червата. Те предизвикват не само болки и липса на апетит, но също така и повръщане, диария и запек.

Някои деца с глисти може да имат коремни болки, но повечето нямат.

Има и други, не много често срещани причини за болки в корема: хронични храносмилателни смущения с отделяне на газове, чревна алергия, възпалени лимфни възли в коремната кухина, ревматизъм, болести на бъбреците и т. н. Както виждате, детето, което има болки, независимо дали са остри и силни или леки и хронически, се нуждае от щателен медицински преглед.

“Грижи за бебето и детето” Б.Спок

Болки в корема и храносмилателни разстройства по доктор Спок

Повикайте лекар. Не давайте очистителни. Вие непременно трябва да се свържете с лекар, ако болките в корема продължават един час независимо от това, дали са силни или не.

Съществуват десетки причини за болки корема. Някои от тях са сериозни, но повечето не са. Лекарят може да ги различи и да предпише правилно лечение. Хората са склонни да правят прибързани заключения, че болките в корема са причинени от някоя храна или се дължат на апендицит. В действителност нито една от тези причини не е много честа. Децата обикновено могат да ядат разни храни или големи количества от една обикновена храна, без да получат смущения в храносмилането.

Неправилно е да се дава очистително, преди лекар да е прегледал детето, защото при някои болки в корема това е опасно. Преди да повикате лекар, измерете температурата на детето, за да можете да му кажете, каква е. До идването на лекаря трябва да сложите детето на легло и да не му давате нищо за ядене. Ако е жадно, давайте му по малко вода

“Грижи за бебето и детето” Б.Спок