Admin

Archive for March, 2009|Monthly archive page

Какви миомни възли възникват най-често?

In Миома on March 22, 2009 at 7:47 am

Всичко миоми започват като малки възелчета в мускулната тъкан на матката. Разделянето на миомните възли има значение за диагностиката и лечението, като то може да стане в зависимост от различни критерии.

По отношение на размерите им разнообразието е голямо – те могат да бъдат колкото главичката на карфица или пък така да разширяват матката, че да симулират 6- или7- месечна бременност.

Освен това може да се наблюдава само един подобен възел или група от малки възли, които да бъдат разположени в различни области в матката.

В зависимост от посоката им на растеж се оформят средните три групи възли, които имат важно диагностично значение:

* субсерозни – обикновено се развиват от външната част на маточната мускулатура и продължават своя растеж извън матката, т.е. към коремната кухина и в този случай отвън те са покрити с перитонеум
* интрамурални – те се развиват в рамките на самата маточна стена и водят до нейното значително уголемяване, те са и най-честата форма на миомни възли
* субмукозни – тези възли се развиват към маточната кухина и са покрити с маточна лигавица, те най-често водят до по-сериозните симптоми на заболяването като значителното кървене; освен това именно те най-често се свързват с прояви на безплодие и аборт

Сравнително нерядко субмукозните и субсерозните възли могат да растат на краче – това са т.нар. педикулизирани миомни възли. Това означава, че възелът е свързан с вътрешната или външна повърхност на органа посредством тънка ивица тъкан.

пулс.бг

Advertisements

Яйчниковата поликистоза не води до стерилитет

In Яйчници - проблеми и лечение on March 22, 2009 at 7:44 am

Най-често срещаното заболяване на яйчниците е кистата, която се наблюдава при всяка втора жена. Най-общо казано, тя представлява образувание, съдържащо течност. Този мехур нараства, подхранван от кръвоносните съдове. Възможно е да се завърти, като по този начин се спира достъпът на хранителни вещества, в следствие на което се появяват силни болки в корема, повръщане и др. Откриват се при гинекологичен преглед чрез ехографско наблюдение. Различават се функционални и органични кисти. Първите се причиняват от смущения в мензисния цикъл. Те много често изчезват след мензис и не са канцерогенни. Функционалната киста не се нуждае от операция. Тя може да се излекува с помощта на медикаменти. Най-често помага приемът на прогестерон в големи дози. Противозачатъчните хапчета блокиратовулацията. Ако редовно приемате противозачатъчни таблетки, може никога да не се развие киста на яйчника. Другият вид кисти са органичните. Те са различни по произход и е задължително да бъдат оперирани, защото има опасност да дегенерират в рак. При нарастване притискат пикочния мехур или червата, което може да причини тежки усложнения, дори вътрешни кръвоизливи.

Лечението зависи от кистата. При функционалните кисти (те са 80 на сто от случаите) може да се приложи медикаментозно лечение.

Яйчниковата поликистоза има много варианти и повечето не водят до стерилитет. Те се уточняват с хормонални изследвания. Сега вече, ако се налага, кистата да се отстрани по безкръвен метод и да се обработи повърхността на яйчниците, което води до по-висока възможност за забременяван

лекар.бг

Какво представлява миомата?

In Миома on March 22, 2009 at 7:40 am

Миомата представлява доброкачествен тумор, който се развива в мускулната тъкан на матката (миометриум), най-често в областта на нейното тяло. Заболяването се открива при 20% от жените на възраст между 20-35 години, като честотата му се повишава с възрастта. Така при жени на възраст над 40 години миомата се среща в около 40% от случаите, но с настъпването на менопаузата откриването и е рядкост. Забелязва се известна зависимост на състоянието и с това дали жената е раждала или не – обикновено нераждалите страдат по-често от появата на миомни възли в сравнение с раждалите жени.

Матката представлява кух мускулест орган, който е изграден от три слоя – ендометриум, миометриум и периметриум.

Ендометриумът съставлява лигавицата на органа, която търпи циклични промени в хода на ментруацията.

Миометриумът включва множеството гладкомускулни снопчета, които оформят основната част на матката. Сред тях често се разполагат и единични еластични и фиброзни влакна, които са по-силно представени в маточната шийка. Именно описаните мускулни влакна дават началото на развиващата се миома.

Най-отвън матката е покрита с тънка серозна ципа, наречена перитонеум.

пулс.бг

Поликистозни яйчници

In Яйчници - проблеми и лечение on March 22, 2009 at 7:35 am

Синдрома на поликистозните яйчници е едно от най-често срещаните хормонални нарушения в гинекологичната практика. Смята се, че от него са засегнати до 8% от жените в полово зряла възраст. Подведени от името, първото нещо с което правят асоциация пациентите е киста на яйчника и неволния страх от операция. Още веднага трябва да уточним, че не става въпрос за туморно заболяване, а нарушение в произвежданите от яйчника хормони, което при преглед с ехограф има характерен образ – множество малки кистички (фоликули). Диагнозата поликистозни яйчници се поставя на базата на три групи симптоми: нарушения в менструацията (оскъдна или отсъстваща до неправилни кръвотечения), белези на високо ниво на мъжките полови хормони (засилено окосмяване); ехографски – споменатите вече множество малки кистички на яйчниците. Всеки от тези симптоми сам по себе си не е достатъчен за поставяне на диагнозата, нещо повече – дори наличието на всички не винаги значи първичен проблем от страна на яйчника – възможно е други заболявания да се проявяват с картината на синдрома, което подсказва, че единствено лекаря може да направи точна преценка.

Причините за появата на заболяването не са напълно изяснени, въпреки сериозния напредък хвърлил светлина по отношение на механизмите водещи до развитието му. Явно е, че става въпрос за предразположение на самия организъм. Често има фамилна обремененост – майка, сестра, но досега не е изолиран определен ген, който де се посочи за причинител. Вероятно множество фактори могат да доведат до яйчниковата поликистоза, което обикновено става в късния пубертет или малко след него. Безспорна е връзката на синдрома с намалената чувствителност (резистентност) към инсулин (хормон регулиращ обмяната н захарите в организма). Поради това не трябва да ни учудва, че около10% от жените с поликистозни яйчници се очаква да развият диабет към 40г. възраст.

Мнозинството от пациентките имат рядко настъпваща менструация, понякога до пълно спиране на мензиса. Това са външните признаци на липсваща овулация – причина за безплодие. Наистина често първата причина водеща жената в лекарския кабинет е невъзможността да забременее. Освен безплодие, продължителните периоди без менструация увеличават риска от по-късно развитие на рак на маточното тяло, поради небалансираната и продължителна стимулация на маточната лигавица. В някои случаи липсата на менструация се редува с продължителни неправилни кръвотечения.

Поликистозния яйчник отделя повишено количество мъжки полови хормони (андрогени), които се проявяват със засилено окосмяване – по горната устна, брадичката, гърдите и долната част на корема. При оценката на окосмяването трябва да се имат предвид широките индивидуални и расови различия. Жените с по-тъмен цвят на кожата имат естествено по-засилено окосмяване. Акнето и омазняването на косата също могат да са причинени от високи нива на мъжките полови хормони.

Ехографската картина на поликистозния яйчник е типична – множество малки фоликули обикновено между 2 и 9мм (виж снимката – фоликулите са в черно и върху всеки е поставена жълта точка). Общият им брой във всеки яйчник трябва да е поне 12. При пациентка с редовни менструации и липса на признаци за високи нива на мъжките полови хормони поставянето на диагнозата поликистозни яйчници при рутинен ехографски преглед е повече от съмнително.

Наднормено тегло се среща в 30 до 75% от жените с яйчникова поликистоза. Повишеното количество мастна тъкан може да се дължи първично на заболяването, но от друга страна самата мастна тъкан променя обмяната на хормоните и влошава състоянието. Така се получава затворен кръг, пресичането на който е необходимо условие за успех на лечението.

Хормоналните изследвания са полезни за потвърждаване на диагнозата и имат особено място при неясни случаи – съмнения за други заболявания (например на надбъбречните жлези) имитиращи яйчникова поликистоза.

След всичко написано до тук следва логичния въпрос – как се лекува?

Изборът на лечебен план зависи от това, дали жената иска да забременее или не. И в двата случая при наличие на наднормена телесна маса пациентката трябва да положи усилия за намаляването и – по-ниско калорична храна и физическа активност. Дори 5% намаление на теглото може да има благоприятен ефект.

При жени, където безплодието е водещ проблем, стимулирането на овулацията е основен подход. Използва се главно кломифен цитрат. Друг медикамент, който няма официално такова приложение е метформина. Въпреки че е предназначен за лечение на диабет тип 2, самостоятелно или в комбинация с кломифен може да възстанови овулацията. Инжекционно прилаганите хормони поради по-високата си цена и особености на приложение са оставени за по-късен етап от лечението и най-вече при in vitro оплождането. Поликистозните яйчници се отличават с голяма чувствителност към тях и е възможно понякога да реагират със свръхстимулация, която е потенциално опасна. Съществуват още няколко класа медикаменти с по-ограничено приложение. Като цяло синдромът е благоприятен за медикаментозно лечение, но в случай, не неуспех и при изчерпване на всички други възможности остава оперативната фенестрация на яйчниците. Представлява създаване на малки „дупчици” по яйчниковата кора и се извършва с лапароскоп. Сравнително ефикасен метод за възстановяване на овулацията, но за съжаление никой не може да гарантира, че няма да доведе до сраствания пречещи самите те на забременяването. За това мястото му е на последния ред от лечебни дейности.

При жените не желаещи да забременяват всичко написано по-горе е възможно да бъде извършено, но едва ли е оправдано. Има много по-лесен подход и най-често това е предписването на противозачатъчни таблетки. Приемът им осигурява редовна менструация и намалява нивото на андрогените. Въпреки, че има медикаменти със специално действие срещу мъжките полови хормони, на практика всички съвременни контрацептиви имат добър ефект върху крайните симптоми. Различията са по-скоро в размера на рекламната кампания, отколкото доказани с проучвания данни. Алтернативно на приема на противозачатъчни таблетки, може да се прилагат някои хормонални таблетки – циклично по 10 дни всеки месец – така ще се поддържа менструалния цикъл. За окосмяването, което най-вече тревожи жените, е необходимо да се вземат козметични мерки, тъй като резултата от приема на таблетки е бавен. Може да се използва и ефлорнитин – крем за локално лечение с не лоши резултати.

Важно е пациентките да знаят, че е твърде вероятно симптомите да се появят определено време след края на всяко лечение. Това е така, защото все още първопричината е неизвестна и всички лечебни средства целят единствено прекъсване на определени вериги в развитието на синдрома. Например противозачатъчните таблетки имат много добър клиничен ефект, но не променят с нищо предшестващата инсулинова резистентност, дори е възможно обратното – да я утежняват. За това няколко месеца след спирането им е вероятно нещата да се върнат в изходна точка.

В края ще спомена, че жените с яйчникова поликистоза освен на споменатите по-горе рискове от развитие на диабет и рак на маточното тяло са с повишен риск от развитие на сърдечносъдови заболявания, което изисква да обръщат особено внимание на профилактичните прегледи

аг-специалист.ком