Полипите – безобидни или опасни

Какво представляват полипите на колона и ректума?

Полипите представляват свръхразрастване на видоизменени клетки от лигавицата на дебелото черво/колон/ , които се намират в чревният канал. Някой полипи са плоски други имат краче с което са заловени за червото.

Полипите се едни от най- честите новообразувания на червата и се срещат при 15-20% сред възрастното население. Връзката на полипите с рака на дебелото черво е ясно доказана.

Какви са симптомите от полип на дебелото черво?

Много полипи не дават симптоми и се откриват при профилактичен преглед. Някои полипи се проявяват с кървене, наличие на слуз в фекалиите и рядко с болка. Как се поставя диагнозата?

Полипите на дебелото черво се откриват чрез директен оглед на колона/колоноскопия/, или чрез рентгеново изледване/иригография/.

Има три типа колоректална ендоскопия: (1) ригидна ректоскопия, (2) флексибилна сигмоидоскопия, (3) флексибилна колоноскопия. При ректоскопията се оглеждат 20-25 см навътре в червото. При флексибелната сигмоидоскопия се оглежда последната трета от колона, където се срещат две трети от заболяванията на дебелото черво. И двете изследвания се извършват амбулаторно след подготовка за изпразване на червото.

При колоноскопията се използва по дълъг гъвкав инструмент, който често позволява оглед на целият колон. Често се използват медикаменти след подготовка на червото.

Тестовете за проверка за кръв във фекалиите (хемокулт тест) са важен тест за болестите на дебелото черво, но отрицателен резултат не означава липса на полипи. Препоръчват се тестове на имунологичен принцип без спазване на “бяла” диета.

Нужно ли е лечение чрез премахване на полипите ?

Да! Липсват сигурни критерии дали един полип е злокачествен или не поради което се препоръчва премахване на всички установени полипи. Повечето полипи могат да бъдат отстранени чрез бримка прекарана през гъвкавите апарати. Процедурата е амбулаторна и неболезнена. Премахнатият полип се изважда и изследва под микроскоп.

При големите полипи може да се наложи повече от една процедура за пълно премахване. Има полипи които поради размер, местопожение и др. налагат оперативно хирургично премахване.

Могат ли полипите да рецидивират?

При напълно отстранен полип рецидив е малко вероятен. Факторите довели до появата на полипи продължават да действат и нови полипи могат да се развият в до 30 % от хората които преди това са имали полип. Необходими са редовни прегледи при специалист проктолог с опит в лечението на болестите на ректума и колона.

Всяка година около 3000 българи се разболяват от карцином на дебелото черво.
Целта на профилактиката е 700 от тези пациенти да бъдат открити и излекувани в предраков стадий, а при останалите заболяването да бъде открито по- рано в лечим стадий. При откриване в първи стадий излекуването е 95%.

хемороиди.бг

Водят ли хемороидите до рак?

Знаете ли че?

През живота си 90% от хората понякога се разболяват от хемороиди. Много хора страдат дълги години преди да потърсят лекарска полмощ. Днес има лечебни методи за сигурно и много по- безболезнено освобождаване от страданието.

Какво представляват хемороидите?

Хемороидите са заболяване засягащо кръвоносните съдове на аналния канал. Нормално съществуващите в тази зона кръвоносни сплетения се разширяват и се появява тенденция за излизането им извън ануса. Заболяването засяга активната възраст и има хронично прогресиращо развитие. Хемороидите засягат и двата пола и често водят до нетрудоспособност. Делят се според разположението си на вътрешни и външни хемороидални възли.

Външните хемороиди се развиват отвън около и до ануса и са покрити с чувствителна лигавица. Когато в някой хемороид кръвта се съсири той се усещат като твърда болезнена бучка, понякога се пука и прокървява с временно облекчение.

Вътрешните хемороиди се намират вътре в аналния канал. Кървят без болка с ясна кръв и излизат навън след дефекация. Могат да бъдат силно болезнени, ако се заклещят в аналния канал и не могат да бъдат прибрани обратно навътре.

Защо се появяват хемороидите?

Конкретна причина не е известна. Изправеното положение на човека оказва високо налягане в ректалните вени водещо до тяхното болестно разширяване. Предразполагащи фактори са: хроничен запек и диария, бременност, заседнал начин на живот, наследственост и др.

Кои са основните симптоми?

Кървене по време и след изхождане, болка, усещане за излизане навън на хемороидите, сърбеж около ануса, наличие на болезнени възелчета.

Водят ли хемороидите до рак?

За съжаление много от симптомите на хемороидите и най-вече кървенето се срещат и при рак на дебелото черво и други болести на червата . По тази причина е важно всички симптоми да бъдат изследвани от квалифициран лекар с практика в лечението на заболяванията на колона и ректума. Няма връзка между хемороидите и рака. Да не се разчита на самолечение. То може да маскира сериозно заболяване и само да отложи истинското лечението на хемороидите. Подходящото лечение може да бъде избрано от колоректален хирург. Аналната фисура, аналните кондиломи, фистули, полипи, абсцеси и др. заболявания имат различно лечение и прогноза.

Как се поставя диагнозата хемороиди?

Използва се апарат аноскоп, които представлява осветена тръбичка за оглеждане отвътре на аналния канал или ректоскоп с който се оглежда по- навътре и в правото черво/ректум/. За отхвърляне на източник на кървене от по-горните етажи на дебелото черво се използва гъвкав сигмоидоскоп или колоноскоп. Това са диагностични процедури с голяма точност и минимален дискомфорт за пациента, които при правилна подготовка и изпълнение са напълно безболезнени. Без тези изследвания никой лекар не може да бъде сигурен, че едно кървене от ануса се дължи именно на хемороиди, а не на друго заболяване.

Какви са начините за лечение без операция?

* Лигиране/ пристягане/ с еластично пръстенче /банд/

Прекъсва се кръвоснабдяването към всеки хемороидален възел, който спонтанно отпада след около седмица без допълнителна намеса. Използва се специален ендоскопски инструментариум. Процедурата е амбулаторна, краткотрайна и не изисква упойка.

* Инфраред или лазерна коагулация.

Високо ефективен метод за спиране на кървенето. Използва се термичен ефект от светлина с точно определен спектър и таймер за експозиция на хемороидалната тъкан. Напълно безболезен амбулаторен метод.

Лечението на хемороидите е според стадия на заболяването.

Хемороиди I-ва степен – Мековати възелчета, които се намират в аналния канал, понякога кървят или създават дискомфорт.

Лечението е :

* използване на медикаменти
* инфраред коагулация
* склерозиране

Хемороиди II-ра степен – Възли, които се подават извън ануса при изхождане, след което се прибират спонтанно

Лечението е :

* инфраред коагулация
* пристягане /лигиране/ с еластично пръстенче

Хемороиди III-та степен – Възли, които се прибират обратно в ануса с помощ.

Лечението е :

* пристягане /лигиране/ с еластично пръстенче
* инфраред коагулация

Хемороиди IV-та степен – Добре видими възли извън ануса, които не могат да бъдат прибрани обратно навътре.

Лечението е :

* пристягане /лигиране/ с еластично пръстенче.
* оперативно премахване.

Съществуват и други амбулаторни методи като замразяване, изгаряне, склерозиране. За последните 10 години след постоянни проучвания лигирането на хемороидите и инфраред коагулацията са на първо място като ефект и минимален дискомфорт за пациента. Mетоди като HAL все още не са достатъчно утвърдени в практиката.

Има ли профилактика?

Да. Приемането на богати на целулоза храни , приемането на повече течности, и активните движения през деня имат благоприятен ефект. Избягването на пикантни, люти храни, алкохол и спазването на анална хигиена са от значение. За всеки конкретен пациент има индивидуално лечение и подход. Винаги да се избягва самолечението, което забявя истинското лечение.

хемоероиди.бг

Геохелминтози – неканени гости

Геохелминтозите са паразитни заболявания причинени от кръгли червеи–нематоди. За местното разпространение на геохелминтозите имат значение условията на външната среда, които определяат ендемичния характер на заболяванията, и социалните фактори – хигиенно-битовите условия. Във външната среда, където съществуват подходяща влажност, температура и кислород, яйцата на тези паразити бързо стават заразоспособни. Но във външната среда ще попаднат повече или по-малко яйца в зависимост от санитарно-битовата обстановка при която живее населението. При лошо санитарно състояние на селищата, ниска санитарна култура на населението, външната среда може да бъде замърсена в значително по-голяма степен и населението да се изложи на по-голям риск от инвазиране. Тези фактори определят до голяма степен и неравномерното разпространение на тези паразитози. Равнините и низините у нас са неендемични за тези заболявания, защото през лятото в тях настъпват засушавания или високи почвени температури, които са неблагоприятни за паразитните яйца и водят до загиването им. Потенциално ендемични са планинските и полупланинските райони. В България около един милион от населението живее в около 900 ендемични селища в някои от които опаразитеността достига 20-30%, дори 50-60%. Най-засегнати са районите на Кърджалийски, Смолянски, Благоевградски, Търговишки, Пазарджишки и др. На територията на Великотърновска област такива условия има на територията на Еленска община. Ежегодно в с.Илаков рът се откриват случаи на заболели от аскаридоза и трихоцефалоза. Това са двете паразитози отнасящи се към геохелминтозите.

Причинителят на аскаридозата при човека е Ascaris lumbricoides. Ascaris lumbricoides e разделнополов червей с бледорозов цвят, вретенообразен, заострен в двата си края, слабо подвижен. Женските аскариди достигат дължина до 40 см, а мъжките – дължина до 20 см, като женските снасят в денонощие повече от 250 000 яйца.
В биологичния цикъл на аскаридите са различават два стадия: паразитен стадий, през който се осъществяват последователно заразяване с инвазиоспособни яйца през устата, излюпване на ларви от яйцата в дванадесетопръстника, миграция през стената на червата, черния и белия дроб, нарастване на ларвите в тънкото черво до полова зрялост, оплождане и отделяне на яйца от женските в продължение на 1 година, умиране и непаразитен ембрионален стадий изхвърляните с фекалиите на oплодени яйца, през който при подходящиусловия (температура и влажност) с различна скорост съзряват яйцата.

Източник на инфекцията е човекът, който отделя във външната среда с фекалиите оплодени аскаридни яйца. При наличие на благоприятни условия те стават заразоспособни. Човекът се заразява при поглъщане на тези яйца чрез зеленчуци, плодове, замърсени и контаминирана почва ръце и др.
В клиничното протичане на заболяването могат да се разграничат белодробна аскаридоза и чревна аскаридоза. Белодробната аскаридоза се проявява в първите 10-18 дни от момента на заразяването. Болните се оплакват от обща отпадналост, безапетитие, бодежи, болки в гърдите, суха кашлица.

Чревната аскаридоза протича нехарактерно. Най-често болните, особено децата, получават безапетитие, булимия, извратен вкус, повдигане, тежест и болки около пъпа. При двете фази на аскаридозата се развива различна по степен алергизация, която сама по себе си понякога представлява тежко заболяване (астматичен бронхит, ринит, конюктивит, уртикария, колит и др.).

Трихоцефалозата е хелминтно заболяване на човека, което протича обикновено хронично, без манифестни клинични изяви. Причинителят на трихоцефалозата е нематодът Trichocephalus trichiurus. Космоглавът е кръгъл червей с концеподобен преден край и по-дебел заден край. Женските са по-големи от мъжките и достигат дължина от 35 мм до 55 мм. Мъжките са дълги от 35 мм до 45 мм.

В биологичния цикъл на трихоцефалите наподобава този при аскаридозата. Половозрелите женски паразити отлагат до 3500 яйца в денонощие в червата на човека. Клиничното протичане се отличава с 3 вида симптоми – стомашно-чревни, анемични и нервно-астенични.Стомашно-чревните симптоми се изразяват с тежест в епигастриума, тъпи и остри болки в корема. Анемията е резултат на загубите на кръв от кръвосмучещите паразити. От страна на нервната система се наблюдава главоболие, световъртеж и безсъние.
Предпазването от аскаридоза и трихоцефалозата е насочено към спазване правилата на обществената и личната хигиена. Преди всичко от фекално замърсяване (пряко и косвено) трябва да се предпазват външната среда, дворовете, битовите и обработваемите площи. Да се консумират само добре измити плодове, зеленчуци и чисти питейни води. Ръцете се мият преди всяко ядене. Необходима е широка целенасочена здравна просвета сред населението.

риокоз-вт.ком

Стомашно – чревните инфекции – как се заразяваме, как да се предпазим?

Чревните заразни болести – дизентерия, салмонелоза, епидемичен хепатит, колиентерит, холера и други са широко разпространени заболявания, които се наричат още болести на лошата хигиена.
Причинителите им са разнообразни болестотворни микроорганизми, които се отличават със значителна устойчивост в околната среда – вода, почва, хранителни продукти.
Тези заболявания протичат с голямо разнообразие на клиничната картина, но най – характерните оплаквания са: чревното разстройство, повръщането и високата температура. При хепатит тип А, след тези общи симптоми се наблюдава: потъмняване на урината (цвят на тъмна бира), избледняване на изпражненията, пожълтяване на кожата и видимите лигавици.
Лекото начало бързо може да прерасне в тежко заболяване, а самолечението да доведе до по – късни усложнения, както и до разпространение на заразата. Източник на заразата са хората – болни и заразоносители, а за салмонелозите – и домашните животни, птици и гризачи. Те отделят заразата с изпражненията и урината.

Чревните заразни инфекции (дизентерия, хранителни токсикоинфекции, различните видове ентероколити и др.) не са невинни заболявания. Те могат да доведат до много сериозни последствия за здравето. Чревните заразни заболявания (инфекциозните диарии) най-често се причиняват от бактерии и по-рядко от вируси. Причинителите се съдържат главно в изпражненията, както на болните, така и на здравите заразоносители. От изпражненията заразата се разпространява в околната среда – замърсени ръце и предмети, плодове, зеленчуци и хранителни продукти – чрез които попада в човека (фекално-орален механизъм на предаване). Най-честите бактериални инфекции са:
1. Бактериална дизентерия (Шигелоза)
Дизентерията е остро инфекциозно заболяване, от което боледува само човекът. Причинява се от дизентерийните бактерии, които са обединени в род Шигела. Боледуват хора от всички възрасти, но най- засегнати са децата от 0 до 4 год. Източник на заразата е човекът – болен или здрав заразоносител. Най-често заразяването става по контактно – битов път, особено в семейна среда и в детски колективи. Инкубационният период е от няколко часа до седем, осем дни. Заболяването протича с гадене, отказ от храна, повръщания, които зачестяват, увеличава се броя на изхожданията до 10-15 за 24 часа. Температурата може да достигне до 39 градуса С. Чрез повърнатите материи и многократните изхождания се губят вода и соли, което води до дехидратация. При благоприятно протичане и навреме проведено лечение състоянието на пациента се подобрява. При тежко протичане възстановяването настъпва след15-20 дни.
2. Салмонелози
Салмонелозата е широко разпространено чревно заразно заболяване, което засяга както хора, така и животни. Причинителите (салмонели) са над 1000 вида. Широкото разпространение на салмонелите се улеснява от инфектираността на животни и хранителни продукти от животински произход (яйца, месо, риба, мляко и др), а също така и замърсяването на водните източници, плодовете, зеленчуците и др. Поради връзката на заразата с хранителния продукт, някои форми на Салмонелозите се наричат остри хранителни отравяния. Най-честата клинична форма е салмонелния гастроентерит, който протича тежко при кърмачета. Инкубационният период е кратък – 6 – 48 часа, но при някои форми може да продължи до 7 дни. Началото е остро, с повишена температура, болки в корема, чести повръщания и диарични изхождания. При тежките форми настъпват обезводнявания на организма, замъглено съзнание и възпаление на различни органи.
3. Ешерихиози (колиентерити)
Причинител на заболяването са ентеропатогенни бактерии – Ешерихия коли. Те предизвикват остри стомашно чревни заболявания, специфични за ранната детска възраст. Основен резервоар на инфекцията е човека. Механизма на предаване на заразата е фекално-орален. Колибактериите притежават голяма устойчивост във външната среда. Инкубационният период е от 1-21 дни. Повръщането, отказа от храна, изразеното неспокойствие са характерни прояви на заболяването.
Диарията се засилва към 10-15 изхождания дневно. Лечението е в болнична обстановка и е продължително, особено при тежките форми.
4. Ротавирусни гастроентерити.
Най-честите остри чревни инфекции в ранна детска възраст се причиняват от ратовируси. Източник на заразата е болен и здрав вирусоносител. Механизмът на заразяването е фекално-орален, а заразяването става чрез контаминирани хранителни продукти, ръце, вода и предмети от обкръжението на болните. Инкубационният период е до 4 дни. Заболяването протича с висока температура, неспокойствие, болки в коремчето, гадане, повръщане и диариен синдром.

СТОМАШНО – ЧРЕВНИТЕ ИНФЕКЦИИ ВЪЗНИКВАТ НАЙ-ЧЕСТО СЛЕД:

– консумация на хранителни продукти, заразени с чревни микроби от мухи, хлебарки или гризачи;
– контакт със здрави заразоносители;
– пиене на вода от съмнителни водоизточници;
– консумация на месо, яйца или мляко от болни животни и птици, непреминали достатъчна термична обработка (при салмонелозите);
– консумация на бързоразвалящи се храни, неправилно съхранявани (извън хладилник) и на такива с изтекъл срок на годност;
– консумация на не добре измити плодове и зеленчуци.

ЗА ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ СТОМАШНО – ЧРЕВНИ ИНФЕКЦИИ Е НЕОБХОДИМО:

– Да се спазва строго режима на почистване и дезинфекция в обектите за производство и търговия с храни;
– Да се поддържа висока обществена и лична хигиена, особено от работещите в рискови за здравето обекти – хранителни, детски и здравни заведения;
– Да се измиват обилно с течаща вода плодовете и зеленчуците, предназначени за консумация в суров вид;
– Да се измиват ръцете със сапун преди приготвяне на храната, преди хранене и след ползване на тоалетна;
– Да се подлагат на добра термична обработка и съхраняват при хладилни условия хранителните продукти, особено тези от животински произход (месо, мляко, яйца);
– Да не се допуска размножаване на мухи и гризачи в домовете като се замрежват прозорците, затварят плътно съдовете за смет и редовно се извозват отпадъците;
– Да не се използват замърсени водоеми за спорт, риболов, къпане;
– Да не се пие вода от съмнителни водоизточници;
– Да не се употребяват консерви с “бомбаж” и храни с изтекъл срок на годност.
АКО СЕ РАЗБОЛЕЕМ да не забравяме, че самолечението може да ни навреди, поради което е необходимо незабавно да потърсим медицинска помощ.

риокоз-вт.ком