Admin

Archive for the ‘Паразити’ Category

Геохелминтози – неканени гости

In Паразити on November 18, 2008 at 4:06 pm

Геохелминтозите са паразитни заболявания причинени от кръгли червеинематоди. За местното разпространение на геохелминтозите имат значение условията на външната среда, които определяат ендемичния характер на заболяванията, и социалните фактори – хигиенно-битовите условия. Във външната среда, където съществуват подходяща влажност, температура и кислород, яйцата на тези паразити бързо стават заразоспособни. Но във външната среда ще попаднат повече или по-малко яйца в зависимост от санитарно-битовата обстановка при която живее населението. При лошо санитарно състояние на селищата, ниска санитарна култура на населението, външната среда може да бъде замърсена в значително по-голяма степен и населението да се изложи на по-голям риск от инвазиране. Тези фактори определят до голяма степен и неравномерното разпространение на тези паразитози. Равнините и низините у нас са неендемични за тези заболявания, защото през лятото в тях настъпват засушавания или високи почвени температури, които са неблагоприятни за паразитните яйца и водят до загиването им. Потенциално ендемични са планинските и полупланинските райони. В България около един милион от населението живее в около 900 ендемични селища в някои от които опаразитеността достига 20-30%, дори 50-60%. Най-засегнати са районите на Кърджалийски, Смолянски, Благоевградски, Търговишки, Пазарджишки и др. На територията на Великотърновска област такива условия има на територията на Еленска община. Ежегодно в с.Илаков рът се откриват случаи на заболели от аскаридоза и трихоцефалоза. Това са двете паразитози отнасящи се към геохелминтозите.

Причинителят на аскаридозата при човека е Ascaris lumbricoides. Ascaris lumbricoides e разделнополов червей с бледорозов цвят, вретенообразен, заострен в двата си края, слабо подвижен. Женските аскариди достигат дължина до 40 см, а мъжките – дължина до 20 см, като женските снасят в денонощие повече от 250 000 яйца.
В биологичния цикъл на аскаридите са различават два стадия: паразитен стадий, през който се осъществяват последователно заразяване с инвазиоспособни яйца през устата, излюпване на ларви от яйцата в дванадесетопръстника, миграция през стената на червата, черния и белия дроб, нарастване на ларвите в тънкото черво до полова зрялост, оплождане и отделяне на яйца от женските в продължение на 1 година, умиране и непаразитен ембрионален стадий изхвърляните с фекалиите на oплодени яйца, през който при подходящиусловия (температура и влажност) с различна скорост съзряват яйцата.

Източник на инфекцията е човекът, който отделя във външната среда с фекалиите оплодени аскаридни яйца. При наличие на благоприятни условия те стават заразоспособни. Човекът се заразява при поглъщане на тези яйца чрез зеленчуци, плодове, замърсени и контаминирана почва ръце и др.
В клиничното протичане на заболяването могат да се разграничат белодробна аскаридоза и чревна аскаридоза. Белодробната аскаридоза се проявява в първите 10-18 дни от момента на заразяването. Болните се оплакват от обща отпадналост, безапетитие, бодежи, болки в гърдите, суха кашлица.

Чревната аскаридоза протича нехарактерно. Най-често болните, особено децата, получават безапетитие, булимия, извратен вкус, повдигане, тежест и болки около пъпа. При двете фази на аскаридозата се развива различна по степен алергизация, която сама по себе си понякога представлява тежко заболяване (астматичен бронхит, ринит, конюктивит, уртикария, колит и др.).

Трихоцефалозата е хелминтно заболяване на човека, което протича обикновено хронично, без манифестни клинични изяви. Причинителят на трихоцефалозата е нематодът Trichocephalus trichiurus. Космоглавът е кръгъл червей с концеподобен преден край и по-дебел заден край. Женските са по-големи от мъжките и достигат дължина от 35 мм до 55 мм. Мъжките са дълги от 35 мм до 45 мм.

В биологичния цикъл на трихоцефалите наподобава този при аскаридозата. Половозрелите женски паразити отлагат до 3500 яйца в денонощие в червата на човека. Клиничното протичане се отличава с 3 вида симптоми – стомашно-чревни, анемични и нервно-астенични.Стомашно-чревните симптоми се изразяват с тежест в епигастриума, тъпи и остри болки в корема. Анемията е резултат на загубите на кръв от кръвосмучещите паразити. От страна на нервната система се наблюдава главоболие, световъртеж и безсъние.
Предпазването от аскаридоза и трихоцефалозата е насочено към спазване правилата на обществената и личната хигиена. Преди всичко от фекално замърсяване (пряко и косвено) трябва да се предпазват външната среда, дворовете, битовите и обработваемите площи. Да се консумират само добре измити плодове, зеленчуци и чисти питейни води. Ръцете се мият преди всяко ядене. Необходима е широка целенасочена здравна просвета сред населението.

риокоз-вт.ком

Advertisements

Кучешката тения – една сериозна опасност!

In Паразити on November 17, 2008 at 6:57 am

Ехинококозата е сериозно заболяване, причинявано от паразит, наречен кучешка тения (Echinococcus granulosus)

Основен източник за заразяване на човека е кучето. То отделя с изпражненията си яйцата на тенията, които са невидими с просто око. Човек се заразява най-често при пряк контакт с опаразитено куче (галене, прегръщане) или при консумация на замърсени с яйца на паразита зеленчуци, приземни плодове и др.

Това обяснява, защо често от кучешка тения страдат и хора, които нямат куче.
Особено уязвими са децата, при които хигиенните навици все още не са изградени.
От храносмилателната система на човека зародишите преминават по кръвен път и поразяват вътрешните органи, най-често черния дроб, на второ място белите дробове и възможно всички други органи. В тях се развиват един или повече мехура, наречени ехинококови кисти. Те нарастват бавно като могат да достигнат размери на детска глава. Болният от кучешка тения не е опасен за околните, т.к. не може да предава заразата.

Как се заразява кучето?
Кучето се заразява при изяждане на сурови вътрешни органи от болни животни (овце, свине, говеда и др., в които има ехинококови мехури). В червата му се образуват стотици тении, които отделят яйца. Те попадат с изпражненията в околната среда, но могат да полепнат и по козината на кучето. Най-опасни са овчарските кучета, тъй като те са опаразитени в най-голяма степен.

За да предпази кучето си от ехинококоза, стопанинът му трябва да го храни само с термично обработена храна, преминала санитарен контрол. Необходимо е и профилактично даване на лекавства (празиквантел) на 2-3 месеца.

Какво представлява заболяването?
Кучешката тения се развива в човешкия организъм бавно в продължение на години и в началото често липсват оплаквания. Обикновено заболяването се открива случайно, при изследване (ехограсрия, рентгенография, компютърна томография-скенер), извършено по друг повод. Понякога заболяването се проявява с обриви по кожата, тежест или лека болка в увредения орган, отпадналост, лесна уморяемост.
Много често ехинококозата се проявява клинично направо с развитието на сериозни тежки усложнения, като руптура (разкъсване) на кистата с развитие на анафилактичен шок включително смърт или разсейване с образуване на множество ехинококови мехури в коремната кухина, черния дроб, белите дробове, мозъка и други органи. Множество кисти могат да се развият в един или няколко органа и без руптура, когато пациентът е погълнал много яйца еднократно или периодично. Ехинококовите кисти могат да се инфектират и да нагноят (абсцедира). Това се проявява с тежка клинична картина -висока температура, втрисане, силна отпадналост, болка в засегнатия орган.

Нерядко заболяването рецидивира (появява се отново), което налага повторни операции и води до инвалидизиране на пациентите.

Как се диагностира заболяването?
Образните методи са ехография, рентгенография, скенер (компютърна томография), ядрено -магнитен резонанс.

Серологичната диагностика е лабораторен метод който се извършва от паразитолог. Изследва се серум на пациента, получен чрез вземане на кръв, най-често от вена на ръката. Чрез серологичните методи се доказват специфични антитела, изработени от имунната система на човека срещу паразита. След успешно лечение те могат да се запазят в организма с години.

Как се лекува хинококозата?
Лечението на ехинококозата е предимно хирургично или с метода ТТАИР, като рецидивите налагат извършването на нови операции.
При противопоказания за оперативно лечение (неподходящи за операция случаи, разкъсване на киста, рецидив, многоорганна и множествена ехинококоза) се провежда консервативна терапия. Препоръчва се и химиотерапия след хирургично лечение, с цел предотвратяване на повторно появяване на болестта. Консервативното лечение не винаги е безопасно и при показания за провеждането му е правилно да се започне в болнични условия.

След проведено лечение на ехинококоза е необходимо стриктно проследяване от личен лекар и паразитолог периодично за срок от 5 години.

Как да се предпазим от заразяване?
За да се предпази човек от заразяване с кучешка тения е необходимо да се спазват следните правила:
Ръцете трябва да се измиват добре със сапун и топла вода, преди ядене и след пипане на домашния любимец.
Желателно е да се избягва пипане на безпризорни кучета.
Децата не бива да се оставят да играят на места, до които имат достъп безстопанствени кучета.
Не трябва да се ядат плодове или зеленчуци, които растат ниско до земята, преди да са измити добре.

Кучетата не трябва да се хранят със сурови вътрешности и е необходимо да се обезпаразитяват на 2-3 месеца с празиквантел.

След разходка навън, лапите на кучетата трябва да се измиват добре с вода и сапун.

Какво да направите ако имате съмнение за кучешка тения?
• Незабавно посетете личния си лекар и се консултирайте с паразитолог.
• Направете си серологично изследване за ехинококоза (в паразитологична лаборатория).

Прочетете повече за ПАРАЗИТИТЕ


Листовка от НЦЗПЗ

Глистите причиняват алергия, склероза и рак!

In Паразити on October 31, 2008 at 12:45 pm

Колкото и да ви звучи невероятно, глистите стоят в основата на много сериозни заболявания. Ще изброим само някои от тях – алергия, диабет, склероза, депресия, простатит, сърдечносъдови и онкологични заболявания и дори нарушаване на потенцията.

Така наречените аскариди са едни от най-опасните паразити, защото могат да доведат до много сериозни болести като множествена склероза и увреждане на мозъка, както и до инсулт и разстройство на централната нервна система. Затова дори само с профилактична цел е желателно от време на време да вземате таблетки против глисти.

Хелминтите могат да станат причина за кожни заболявания: алопеция (опадане на косата), обриви, дерматит, невродермит, хронична копривна треска, васкулит, трофични язви, кожен сърбеж и др.

Глистите могат да съпътстват т.нар. заболявания от общ профил – язвен колит, проктит, хроничен астматичен бронхит, бронхиална астма, хронична пневмония, продължителни разстройства на стомашно-чревния тракт, диария, запек, рани по правото черво, хемороиди, желязодефицитна анемия, рязка загуба на тегло, или точно обратното – повишаване на теглото. Съществуват повече от 350 вида хелминти.

ДЕХЕЛМИНТИЗАЦИЯ СЕ ИЗВЪРШВА И С ЛЕКАРСТВА, И С НАРОДНИ СРЕДСТВА
Дехелминтизация е нужно да се провежда два пъти в годината. Ако все пак предпочитате аптечните лекарства, ги приемайте по следната схема: медикаментът се пие 4-5 дни, след това10 дни почивка. Така се провеждат 3 курса на лечение.

Най-трудни за лечение са лентовите глисти, особено т.нар. солитери. В такива случаи помагат тиквените семки. Максималната доза за лечение е 400 г тиквени семки. Изчистете ги, смелете ги и ги смесете със захар. Вечерта преди лечението си направете прочистваща клизма.

Вечерята ви да бъде лека, без мазна храна. А един час преди сън изяжте малко риба с хляб. Не пийте нищо. Сутринта, лежейки в леглото, изяжте приготвените от вечерта семки, но не наведнъж, а бавно. Най-напред се изяжда първата половина от сместа, като се приемат по 2 чаени лъжички на всеки 10 минути. След около час по същия начин изяждате и втората половина. Накрая изпийте 2 супени лъжици рициново масло. По време и след приема на тиквените семки не пийте и не яжте нищо друго. Ако изпълните всички препоръки и инструкции при прилагане на тази процедура, наистина ще се избавите от напастта.

Основната вреда от хелминтите се състои в това, че те отделят токсини и действат пагубно на нервната система. Клиничните проявления на болните с хелминтоза са слабост, главоболие, прилошаване, повръщане, понякога дори гърчове, загуба на съзнание, болки в мускулите и ставите, пристъпи на задушаване, кожен сърбеж, различни обриви.

Съществуват медикаментозни и фитотерапевтични методи на лечение против паразити. Но основното си остава наблюдението при лекаря, защото самата процедура и лечение чрез дехелминтизация има и доста сериозни противопоказания. В медицинската практика дори има случаи, когато опериран доброкачествен тумор се оказва не друго, а някакви паразити.

КАК ДА ПРОГОНИМ НЕКАНЕНИТЕ ГОСТИ
Освен острици и аскариди в човешкия организъм може да живеят и други видове глисти. Те се откриват много трудно, но човек усеща, че нещо не е наред. В такива случаи яжте колкото се може повече сурови моркови, а още по-добре пийте сок от моркови. Редовно включвайте в менюто си и лютив червен пипер. Много опасни са солитерите, защото техните личинки пътешестват по целия организъм с кръвотока, могат да увредят органи и тъкани и да стигнат почти до главния мозък и очите. В този случай е задължително да се проведе лечение, може пак с тиквени семки.

Полезен е и екстрактът от папрат, но процедурата е по-трудна за изпълнение. Един от най-опасните паразити е описторхозата. Тя може да предизвика дори пристъпи на епилепсия. От нея може да се избавите чрез млади кедрови плодове. Яжте ги в продължение на 2 седмици, но през тези дни не приемайте нито месо, нито риба. Ако използвате узрели кедрови плодове, лечението е по-продължително.

лека.бг

Седефче – при глисти и изпаднал ректум

In Билколечение и народна медицина, Диария при възратните, Паразити, Стомашни проблеми on October 31, 2008 at 12:37 pm

Седефче
Ruta Graveolens L.

Описание:
Многогодишно тревисто растение с характерна неприятна миризма. Стъблата са прави, в основата вдървеняващи, голи, разклонени, 15-60 см високи. Листата са последователни. Цветовете са жълти, събрани в рехави щитовидни съцветия. Плодът е 4-5 гнездна разпуклива кутийка. Цъфти през май-август.

Разпространение:
Расте по сухи, каменливи и скалисти места, из храсталаци и редки гори по Черноморското крайбрежие, Североизточна България, Дунавската равнина, Източните и Средните Родопи и в Тракийската низина до 400 м надморска височина. Култивира се често и като декоративно растение в цялата страна.

Употребяема част:
Използват се цъфтящите връхни клонки.

Лечебно действие:
Нервноуспокояващо и болкоуспокояващо действие, усилва храносмилателните процеси. Притежава и хипотензивен ефект.

Приложения:
• при неврастения, хистерия, нервно сърцебиене, виене на свят
• при епилепсия – като помощно средство
• при някои очни заболявания, стомашно-чревни заболявания, хемороиди, кожни обриви
• външно: при ревматични болки, подагра, ишиас, лумбаго
• растението е отровно, да не се приема продължително и без лекарски контрол
• В българската народна медицина седефчето се използва при анемия, припадъци, стомашни и чревни болки, глисти, болезнена менструация, диария, отслабнало зрение, прилив на кръв в главата, изпаднало задно черво, нервна и полова слабост.

Външно приложение: За налагане на лапи при ухапване и ужилване от насекоми, изкълчване, ревматизъм, за жабурене при възпаление на венците. Настойка от билката в силна ракия (1:10) се препоръчва за разтривка при подагра, ревматизъм, ишиас, натъртване, ставни болки, лумбаго. Пресен сок се употребява за капване при възпаление на външното ухо, за компреси при преумора на очите.
Вътрешно приложение: 1 ч.л. от билката се слага в 400 мл вода. Ври 5 минути. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.

Внимание! Да не се употребява при бременност! При допир растението може да предизвика раздразнения на кожата и слизестите части. В по-големи дози билката е отровна. Да се приема по лекарско предписание!

Чай от седефче против глисти

1 ч.л. от билката седефче, се слага в 400 мл. вода.
Ври 5 минути.
Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.


здравница.ком

За тиквата и нейните семки

In Запек при възрастни, Колит, Паразити, Правилно хранене, Стомашни проблеми on October 31, 2008 at 7:44 am

Още в ранното си детство всеки от нас е чувал една великолепна гатанка: “На пазара са се наредили лели, жълти и бели, всичките са много дебели. Що е то?” Порасналият човек веднага се досеща-ТИКВИ. Сега по есенните пазари има много тикви, но хората не винаги им отдават нужното внимание. На времето жените са умеели да правят чудесни десерти от тези големи, твърде екзотични по форма и цвят творения на природата тиквите, за които често се спори дали са плодове или зеленчуци.

Тиквата спада към групата на така наречените плодови зеленчуци, тъй като се отглежда заради плода. Както при повечето културни растения, така и при тиквата в зависимост от сорта съществува голямо разнообразие в цвета, формата и големината на плодовете. Зелените тиквички (употребявани за готвене) са сравнително по-дребни, имат цилиндрична форма и нежна месеста част, докато тиквите за печене обикновено са едри и валчести, кората им е дебела и корава, а месестата част — нежна и дебела. На цвят тя бива жълта, жълто бяла или кремаво бяла, оранжева и жълтеникаво оранжева. Семената също са различни по цвят и форма: бели, матовобели, светлокафяви; плоски или елипсовидни. Има и такива без люспа.

Тиквата притежава ценни диетични и вкусови качества. По хранителна стойност тя е много близо до картофите . В зрелите плодове от най-качественитe сортове тикви се съдържат малко белтъчини и мазнини и до 10 на сто захари (главно захароза и гликоза). Останалите 90 на сто от плода са вода. Целулозата е около 1 на сто, а киселини почти липсват. От минералните соли преобладават калий и фосфор, не липсват също калций, магнезий, желязо, мед, фосфор, кобалт, натрий. Високо е съдържанието на витамин С – 15 мг в 100 грама, каротин – 2 мг, В1 В2 и РР. Колкото месестата част на тиквата е по-оранжева или яркожълта, толкова по-високо е съдържанието на каротин в нея.Така наречените мускатови тикви съдържат по-голямо количество каротин дори от морковите. Калиевите соли в сравнение с натриевите са в съотношение 675 към 1, което превръща тиквата в много подходяща храна при бъбречни и сърдечносъдови заболявания , за които са характерни отоци. Тъй като има ниска киселинност и нежната целулоза, тя е много полезна при заболявания на стомашно-чревния тракт. В диетичното хранене тиквата се прилага, защото има леко слабително действие. Доста мощен диуретик е. Съдържа и голямо количество пектин. Това помага за изчистване на дебелото черво и за намаляване нивото на холестерина. Тиквите са много полезни при възстановяване на организма след прекарани тежки заболявания.

Поради ниската и калоричност (около 17 калории в 100 грама) тя се препоръчва на хора с наднормено тегло и диабетици, като последните все пак трябва да ограничават употребата й поради наличието на захари. Те могат да приемат дневно по 500 г варена на пара или 300 г печена тиква.

Соковете от тиква рядко се консумират на трапезата в ежедневието, но имат място при лечение на гастрит и повишена стомашна киселинност. Препоръчителни са и при безсъние-преди лягане се изпива по една чаша прясноизцеден сок или отвара от тиква, в която е разтворена една супена лъжица мед, Семките на тиквите също са изключително полезни, дори се смята, че живеещите на Балканския полуостров народи по-рядко страдат от аденом на простата жлеза именно поради факта, че ядат тиквено семе. В тиквените семки има повече белтъчини, тлъсто масло и смолисти вещества. Важно е обаче да не са обилно посолени. Желателно е хора с наднормено тегло да ограничават консумацията им до 30 г дневно. Тиквеното семе е полезно за страдащите от хронични чернодробни възпаления, гастрит, колит със запек, анемия, наднормено тегло, хипертония , остеопороза.

Когато сте на пазара и избирате тикви, имайте предвид следното: най-качествени са белите тикви, които имат нежна месеста част и тънка кора. Ако плодът на цвят е зеленикаво бял или сив-не го купувайте-не е узрял добре и качествата му са влошени. Белите тикви са получили популярното название “кестенки”. Мускатните тикви също са вкусни, а казахме вече, че съдържат най-много каротин. С по-груба и влакнеста месеста част са жълтите тикви,но при констипация те са по-ефикасни.Купувайте винаги добре узрели тикви. При приготовление не ги подслаждайте обилно, те са достатъчно сладки. Спортуващите успешно могат да разнообразяват менюто си със сварена на пара тиква, без подсладител, когато са в период на нисковъглехидратна диета. Разбира се става дума за не повече от 500гр варена или 300гр печена тиква. фитнес-бг.ком

Рецепта против глисти с тиквени семки от здравница.ком
Разрязва се една тиква и сеизваждат семките.
Почистват се и се измиват със студена вода.
Семките се ядат сурови, като се обелят и изяждат ядките.
Глистите излизат сами.

Глисти при деца по д-р Спок

In Паразити on October 30, 2008 at 7:52 am

Майката е ужасена, когато намери глисти в изпражненията на детето, но това не е причина за отчаяние, нито пък указание за това, че не се полагат достатъчно грижи за него.

Оксиурите или остриците са най-често срещаната разновидност. Те приличат на бели конци с дължина около 8 мм. Те живеят в долната част на червата, но през нощта излизат навън около задния проход, за да снасят яйца. Те могат да се намерят там през нощта или пък в изпражненията. Причиняват сърбеж около ануса, който може да наруши съня на детето. В миналото се смяташе, че глистите са главната причина децата да скърцат зъби през нощта, но по всяка вероятност това не е така. Покажете глистите на лекаря. Срещу този вид глисти съществуват ефикасни средства, но те трябва да се прилагат под лекарски контрол.

Аскаридите много приличат на дъждовните червеи. Първото подозрение възниква, когато се открие някой от тях в изпражненията. Те обикновено не предизвикват някакви симптоми освен в случай, когато са много. Лекарят ще предпише лечение.

Понякога могат да се срещнат и анкилостоми. Те могат да причиняват хипотрофия и анемия. Болестта се прихваща от ходене с боси крака по заразена почва. Лекарят трябва да предпише съответно лечение.


“Грижи за бебето и детето” Б.Спок

Ужас – глисти!

In Паразити on October 26, 2008 at 12:12 pm

Тези малки паразити обитават червата и са честа причина за раздразнения в областта на ануса при децата. Въпреки че мисълта за наличието им в червата е неприятна, а вероятно и смущаваща, те не са особено опасни за здравето. Тъй като опаразитяването става лесно, всички членове на семейството трябва да бъдат лекувани едновременно.

ТЕСТ ЗА НАЛИЧИЕ НА ОСТРИЦИ
Често можете сами да установите наличието на глисти, като използвате прозрачно тиксо. Преди лягане го залепете върху ануса и на сутринта ще забележите малките бели червейчета върху лепенката.
Остриците изглеждат като дълги 1 см нишки бял памучен конец. Женските изпълзяват през нощта, за да снесат яйцата си, и така предизвикват характерния нощен сърбеж около ануса. Яйцата им са прекалено малки, за да се видят с просто око, но ако децата се чешат, те се загнездват под ноктите, а оттам попадат от устата в червата, където се развиват, излюпват и отново започват цикъла. Изхвърлените яйца могат да живеят известно време извън тялото, в завивките, на пода или по други повърхности.

ЛЕЧЕНИЕ
Обща хигиена: При наличие на глисти всички членове на семейството е необходимо да се придържат към следните правила, за да се избегне повторна зараза.
• Преди лягане си слагайте памучни ръкавици: ако се чешете в просъница, те ще предотвратят попадането на яйца под ноктите ви.
• Поддържайте ноктите си къси.
• Измивайте ръцете и ноктите след използване на тоалетната и преди хранене.
• Всекидневно перете дрехите, с които спите, ръкавиците и спалното бельо при възможно най-висока температура на водата.
Обезпаразитяване: Пригответе 0,5 л билков чай от равни части пелин, мента и анасоново семе. Подсладете го с мед, захарен сироп или плодов сок. Пийте по 1 чаша от сместа преди хранене 2-3 пъти дневно в продължение на седмица, а
след това повторете след почивка от 2 седмици. Този метод не се препоръчва при бременност. Консултирайте се с фитотерапевт относно подходящата за деца доза.

Хранителен режим
• Настържете на ренде 1 морков и го изяжте за закуска заедно с 1 супена лъжица смлени тиквени семки.
• Консумирайте суров лук, ябълки и кокосови орехи или прибавяйте към храната си лют кайенски пипер и прясна или сушена мащерка.
• Добавете 1-2 скилидки счукан чесън към малко топло мляко или към чаена лъжичка мед и я изяжте половин час преди закуска.
• Облекчаване на симптомите: Преди сън намажете ануса с мехлем с успокоително действие, например от невен. Може сами да затоплите 60 мл вазелин и да прибавите към него 2 капки масло от лавандула, евкалипт, мащерка или от чаено дърво.

КОГА ДА ПОТЪРСИТЕ МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
• Въпреки мерките, няма подобрение в рамките на няколко дни.


лекар.бг

Копъра премахва газовете и глистите от стомаха

In Апетит - да го увеличим или намалим, Газове, Запек при бебета и деца, Колики, Паразити on October 25, 2008 at 1:34 pm

Копър /Anethum graveolens/

Описание:
Едногодишно растение с набраздено кухо стъбло.Цветовете са жълти. Плодовете са 3-5 мм дълги, яйцевидни, двесеменни. Цъфти през юли – август.

Разпространение:
Расте като диворастящо само в южната част на Черноморското крайбрежие и край р.Дунав. Отглежда се в цялата страна. Употребяема част:
За лечебни цели се използват зрелите плодове и цялата цъфтяща надземна част в свежо състояние.

Лечебно действие:
Газогонно, потискащо централната нервна система. Действа успокояващо до сънотворно. Лечебният ефект на копъра се дължи основно на съдържащото се в него етерично масло. Установена е и спазмолитична активност, пикочогонно и противоглистно действие. Надземната част на растението има антибактериално действие, повишава съпротивителните сили на организма срещу заболявания, увеличава апетита.

Приложения:
• при деца с ленив стомах, безапетитие, запек с колики, задръжка на газове
• стимулира храносмилането, подобрява апетита, премахва коликите
• отхрачващо средство при бронхити и коклюш
• при хронична коронарна недостатъчност, като профилактично средство срещу пристъпи на стенокардия, както и при спазми на гладката мускулатура на органите в коремната кухина.
• Употребява се и като нервоуспокояващо средство, особено при кърмачета.
• В българската народна медицина плодът се използва при безсъние, стомашни болки, болести на жлъчката и далака, хълцане, за повишаване количеството на млякото у кърмачките, при кашлица.
• Плодът се употребява още при главоболие, като средство, укрепващо кръвоносните съдове, при камъни в бъбреците и пикочния мехур, при болезнено уриниране, газове и повишено кръвно налягане (настойка от стръковете).
Вътрешно приложение: 1 чаена лъжичка леко счукани плодове се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно.

здравница.ком

Кучешка тения – Български рекорд за 21 век

In Паразити on October 24, 2008 at 4:37 pm

“България е абсолютен европейски “шампион” с най-много заболели от кучешка тения в Европейския съюз”, каза за health.bg доц. Росица Курдова, национален консултант по паразитология, завеждащ Националната референтна лаборатория “Диагностика на паразитите – местни и тропически”. Още по-стряскащо е, че 20% от всички диагностицирани с кучешка тения и оперирани през 2007 г. са деца и юноши до 19-годишна възраст.

“През 2007 г. заболяваемостта е 6,24 на 100 хиляди души. В европейските страни е под 1 на 100 000 души. За съжаление – подчерта доц. Курдова – тенденцията не е към понижаване. Само за една година заразените у нас са повече, отколкото в целия Европейски съюз. Има и тенденция на увеличаване на пациентите с множествена ехинококоза – това означава, че имат кисти в няколко органа – в черния дроб, в белия дроб, в слезката. “Тези хора се оперират трудно. Трудно се лекуват, понякога са обречени, или пък след всички операции остават инвалиди”, подчерта доц. Курдова. Освен че страната ни като цяло е “шампион” по кучешка тения, има региони, в които положението е драматично. Например през миналата година в Сливен заболелите са 17 на 100 000 души. След това по заболеваемост се нареждат Търговище, Ямбол, Пазарджик и Бургас.

Кучешката тения е коварна болест, защото има 5 години инкубационен период

Кучетата поглъщат яйцата на тенията със сурови животински вътрешности. Тези яйца се снасят от възрастните паразити в червата на кучето и се изхвърлят чрез фекалиите.

Пътят на заразяването е лесен: то става чрез галене, пипане на бездомни и необезпаразитени домашни кучета. Освен това кучето отделя с изпражненията си тенията. В България кучетата са навсякъде, изпражненията им са в детските пясъчници, в тревните площи, градинките и децата могат лесно да се заразят. Плодовете и зеленчуци трябва добре да се измиват, защото яйцата на тенията полепват лесно по тях.

За човека най-опасна е ларвната форма, паразитираща във вътрешните органи – най-често в черния и в белия дроб. Възрастната тения паразитира в червата на кучето и не се намира у човека. В дванайсетопръстника на човека от яйцата на тенията се развиват ларви, които преминават стената му и попадат в кръвоносната система. В зависимост от големината си ларвите се загнездват в черния или белия дроб. Процесът може да трае години – без ларвите да се развиват и без човек да знае, че е заразен. От ларвите се образуват кисти – среда за живот на ларвата. Около кистите се формира обвивка, която ги “пакетира” и пази. В белия дроб кистата може да е една, а може да са и повече. По правило, няма симптоми, ако кистата е малка, обикновено се открива случайно. Ако е по-голяма, може да се появи задух и болки в гърдите. Голямата киста носи риск от пробив на плеврата – обвивката на белия дроб, или на диафрагмата. Тогава течността на кистата се излива в дроба, което предизвиква алергична реакция. Ако кистата пречи на дишането, се налага операция. Доста по-опасно е, ако ларвата на тенията попадне в черния дроб и там образува киста или кисти. В началото на развитието й може да се появи алергична реакция – сърбеж и уртикария, но те рядко се свръзват с киста в черния дроб. С развитието на кистата човек започва да усеща тежест в дясното подребрие и леки тъпи болки. В зависимост от местоположението си кистата може да притисне жлъчните канали. Най-честото усложнение обаче е нагнояването на кистата. Тогава човек без причина вдига висока температура, пожълтява, усеща силни болки в областта на черния дроб. Може да се стигне до гноен перитонит, при което се налага незабавна операция. Лечението на кистата в черния дроб е различно в зависимост от мястото и големината. То е преобладаващо оперативно и съпроводено с риск.

Профилактиката се състои в наложително масово ограмотяване по отношение на правилата за отглеждане на домашни кучета и неотложното решаване на проблема с бездомните животни.

И следват въпроси, чиито отговори са толкова известни, колкото нашата търпимост и безразличие:

– Колко от стопаните на домашни любимци ги ваксинират 6 пъти годишно?

– Колко горди собственици /често на скъпи породи!/ спазват наредбите и събират изпражненията, а не ги оставят по улици, тротоари и градинки?

– Колцина биха направили забележка на безпардонните нарушители?

– Колко от нас знаят, че след като галят, хранят и водят кучето си на разходка или пък се радват на бездомно животно, трябва много добре да си измият ръцете?

д-рмарио.ком

Глисти

In Паразити on October 22, 2008 at 5:55 pm

Определение
Детският глист, широко разпространен паразит у човека, живее в тънките черва. Паразитозата засяга всички възрасти, но особено масово се среща у децата. Глистът има значителни размери, вретеновидна и удължена форма със заострени краища. Живите аскариси имат розово-бял цвят, а мъртвите са жълто-белезникави. Женските аскариси са по-големи – достигат на дължина 6 см, а мъжките – 16-20 мм на дължина и 3 мм на ширина. Аскарисите са много плодовити – за едно денонощие женските снасят 200000 яйца, които се отделят навън с изпражненията.
Развитието на ларвата се осъществява в почвата при оптимални температурни условия, влага и достатъчен атмосферен кислород. Развитието на яйцата е възможно при температура 12-36 градуса по С. В зависимост от температурата е различен и срокът, за който яйцата стават инвазио-способни. При температура 24 градуса по С развитието се ускорява и трае 10-15 дни, а при 12-15 градуса по С се удължава до 40-45 дни. Яйцата загиват при температура 50 градуса по С и се повлияват неблагоприятно от пряката слънчева светлина.
Заразяването на човека става с поглъщане на яйца при лоша лична хигиена.
В тънките черва от тези яйца се освобождават личинки, които пробиват лигавицата на червата, навлизат в лимфния поток и оттам попадат в кръвообръщението. Докато възрасните аскариси живеят при анаеробни условия (без кислород) в тънките черва, личинките са типични аеробни форми и развитието им се извършва в белите дробове. По венозен път те достигат до черния дроб, където могат да предизвикат увреждане, навлизат в долната празна вена, дясната сърдечна половина и белодробната артерия и така достигат до белите дробове. Те проникват в алвеолите и бронхиолите и предизвикват образуване на клетъчни инфилтрати.
В белите дробове личинките се хранят с червени кръвни клетки и нарастват на големина. След това те се придвижват през бронхите, трахеята и гръкляна в гълтача и достигат до тънкото черво, където в продължение на 50-60 дни стават полово зрели и започват да отделят оплодени яйца. Целият биологичен цикъл в развитието на зрелия аскарис – трае от 9 до 15 седмици. В червата на човека се срещат от единични до стотици аскариси, които могат да предизвикат дори запушване на червата. Тук те се хранят с чревно съдържимо и слуз, като могат да поглъщат и кръв.
Продължителността на живота на отделния паразитен индивид е 10-15 месеца.
Аскарисите предизвикват заболяването Аскаридоза. Степента на болестната изявеност е в зависимост от масивността на инвазията. Болестните признаци са резултат както на механичните увреждания, така и на токсичното действие на паразита.

Клинична картина
При масивна инвазия се наблюдават епилептиформени припадъци, силно главоболие, загуба на гласа. Аскарисите могат да се придвижват и да предизвикват запушване на панкреасния канал. Те могат да проникнат в средното ухо, синусите, пикочните пътища, влагалището и перитонеалната кухина.
Болните се оплакват от лош апетит, гадене, повръщане, коремни болки около пъпа. Понякога те са неспокойни и раздразнителни.

Лечението се провежда от лекар-хелминтолог, като се прилагат противопаразитни препарати по схема. Профилактиката се състои в поддържане на висока лична и битова хигиена и обезпаразитяване на здравите хелминтоносители.


докторбг.ком