Admin

Непоносимостта към кравето мляко

In Хранителни алергии on December 2, 2008 at 4:14 pm

Алергиите към белтъка на кравето мляко
Проблемът се изразява в непоносимост на детето към кравето мляко. Тази непоносимост е насочена към белтъка на млякото и води до кожни обриви, храносмилателни смущения и други. В някои от случаите на алергии на децата към кравето мляко се касае за наличие на наследственост. Във семейството на тези деца има фамилна обремененост, т.е. има други случаи с подобна алергия (брат, сестра, майка, баща и т.н.
В други случаи такава фамилна обремененост за алергични прояви към кравето мляко няма. Тогава се касае за грешка в диетата на детето – майката много рано е включила в диетата краве мляко (много рано означава преди навършване на 4 месечна възраст на детето). Тази граница се определя от факта, че до 4 месец чревната лигавица е функционално неактивна и е възможно преминаване на алергени през нея, какъвто е белтъкът на кравето мляко и така се стига до алергични реакции на детския организъм. Непоносимостта към кравето мляко лесно се диагностицира. Оплакванията на бебето започват няколко дни след подаване на кравето мляко (независимо дали под формата на адаптирано или кисело краве мляко).
Бебето започва да повръща след приема на млякото, в други случаи може да има диария. Могат да се появят и кожни обриви под различна форма. В по-тежки случаи може да се стигне до обструкция на бронхите, т.е. задушаване. Всички тези симптоми са тревожни за майките и те би трябвало да потърсят лекарска помощ. Диагнозата непоносимост към белтъка на кравето мляко се поставя чрез елиминационен тест – от диетата на детето се изключва кравето мляко под каквато и да е форма. Трябва да се има предвид, че и телешкото месо носи белтъци, подобни на тези в кравето мляко и поради тази причина също трябва да бъде изключено от детската диета. След спазването на тази диета, оплакванията на детето би следвало да изчезнат, при условие, че се касае за непоносимост към белтъка на кравето мляко.
Трябва да се знае, че в повечето случаи изходът от това състояние е благоприятен. С течение на времето, след продължителен период на стриктно спазване на елиминационната диета (обикновено след 1 година на детето), постепенно симптомите на непоносимост изчезват. Тогава детето може да се върне към нормалната диета. Включването на белтъка на кравето мляко става постепенно, под лекарски контрол, чрез т.нар. провокационен тест – дава се малко количество разредено краве мляко и се наблюдава реакцията на организма. Както вече стана ясно лечението на това алергично състояние е диетично. Освен кравето мляко и телешкото месо не би трябвало да се дават на детето и млека от други животни (те имат сходен антигенен състав с този на кравето мляко).
Най-добрата храна за бебето в този случай е майчината кърма. Важно е и майката в този случай да спазва същата диета като бебето, защото белтъкът на кравето мляко преминава в кърмата и детето отново може да развие алергични прояви. Разбира се съществуват и адаптирани лечебни млека, които не съдържат краве мляко. Те са разработени на соева основа. По-подходящи от соевите адаптирани млека са тези адаптирани млека, които съдържат белтъчни хидролизати. Майките би трябвало да знаят, че кърмата е най-добрата и пълноценна храна за тяхното бебе, но при невъзможност да кърмят изборът на лечебно мляко следва да се извърши с помощта на лекар.

Непоносимост към лактозата – “млечната захар” Непоносимостта на бебетата към краве мляко не е задължително свързана с млечния белтък. Понякога тя е свързана с непоносимост към млечната захар – лактозата. В тези случаи е налице т.нар. “кисела диария” – изпражненията на бебето са рядки, зеленикави, пенести и имат неприятна миризма. Тук се касае за дефицит на ензимите, които участват в разграждането и усвояването на на лактозата от организма. Този дефицит може да бъде вроден (диарията се появява още първите дни след раждането) или придобит (когато чревната лигавица е увредена от чревни инфекции, паразити и др.)
Лечението в този случай също е диетично – изключване на лактозата, която е нормална съставка на всички животински млека, включително и на майчината кърма (за разлика от непоносимостт към белтъка на кравето мляко, където основна и най-добра храна за бебето е кърмата). Децата с непоносимост към лактозата се хранят с безлактозни адаптирани млека: * соеви адаптирани млека: * диетични млека на основата на белтъчни хидролизати. В тези млека няма млечна захар, а въглехидратите са под формата на малтодекстрини.
Изходът при тези деца също е благоприятен. В случай, че се касае за придобит лактозен дефицит, след възстановяване на чревната лигавица децата отново могат да преминат към нармална диета с лактоза. В случаите на вроден лактозен дефицит ситуацията е малко по-сложна, защото децата трябва да спазват безлактозна диета през целия си живот. Благоприятното в случая е, че детето е с нормално физическо, психическо развитие и добро здраве.

Галактоземия
Във връзка с казаното по-горе като лекар, а и като майка, която е изпитала това заболяване на детето си, съм длъжна да спомена, че има и едно друго заболяване, свързано с лактозата (доста по-неблагоприятно за детето, отколкото вродения лактозен дефицит). Касае се за заболяването галактоземия. Това е заболяване, което се включва в групата на т.нар. “вродени грешки на обмяната на организма”. Заболяването е свързано с дефицит или дефект на един от ензимите, които участват в обмяната на галактозта в организма.
Лактозата е сложна захар и организмът я разгражда на глюкоза и галактоза и оттук тези вече прости въглехидрати се включват в обмяната на веществата.
Галактоземията е наследствено автозомно-рецесивно заболяване, което означава, че не е свързано с пола на детето и се наследява от двамата родители едновременно. Не е задължително (и в повечето случаи е така) родителите да имат изявена галактоземия.
Рецесивността на галактоземията означава, че тя е изявена само в случаите, когато в организма има 2 гена, които да носят ензимния дефект. В случаите, когато има само един “болен” ген, човекът “носи”, но не боледува от галактоземия. Заболяването е много рядко и съществуват три варианта на генетичен дефект (понеже 3 ензима в организма участват в обмяната на галактозата).
Галактоземията се проявява няколко часа след захранване на новороденото с мляко (кърма, краве, адаптирано). Бебето започва да повръща, отказва да се храни, развива се жълтеница. Детето хипотрофира (отслабва). Развива се чернодробна недостатъчност. Болното от галактоземия дете може да не развие клинична картина на заболяването, ако никога не опита мляко. Преди години галактоземията беше в групата на заболяванията със масов скрининг. Това означава, че всички деца се изследват за тази болест и на тези, които имат вроден дефект се изключва млякото под всякаква форма (сирене, кашкавал, шоколад и т.н.) от самото раждане. Детето, спазвайки диетата цял живот много стриктно може да води нормален живот.
В последните години, поради скъпо струващите изследвания и рядкостта на заболяването, галактоземията не е подложена на масов скрининг. Диагнозата се поставя чрез изследване на венозна кръв, като пробите се работят единствено в специална лаборатория в Медицинска Академия – гр. София.

здравница,ком

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: